МиГ-31

МиГ-31 (според условното наименование на НАТО: Foxhound) е двуместен, боен руски свръхзвуков изтребител. Той е първият съветски боен самолет от четвърто поколение.

МиГ-31
Описание
Тип	изтребител
Производител	РСК „МиГ“, Русия СССР
Първи полет	16 септември 1975 г.
В експлоатация от	1982 г.
Тактико-технически данни
Екипаж	2 души
Дължина	22,69 m
Размах на крилете	13,46 m
Площ на крилете	61,60 m²
Височина	6,15 m
Тегло (празен)	23 700 kg
Тегло (пълен)	46 750 kg
Двигател	2хД-30Ф6
Макс. скорост	3000 km/h (M 2,83)
Макс. претоварване	5 g
Таван на полета	20 600 m
Въоръжение
Оръдие	ГШ-6-23
Ракети	Р-33Э, Р-40ТД-1, Р-60МК
МиГ-31 в Общомедия

Разработка

Работата по създаването на изтребителя-прехващач МиГ-31 започва в Опитното-конструкторско бюро „А. И. Микоян“ през 1968 година. Самолетът е построен по схемата на МиГ-25, но има екипаж от двама души – летец и щурман-оператор, разположени по схемата „тандем“.

Разработката на МиГ-31 започва с първия полет на прототипа Ye-155MP на 16 септември 1975. Макар че ползва за основа вече съществуващия МиГ-25, новият прототип е с удължен фюзелаж заради новия по-мощен радар и в много аспекти може да се смята, че МиГ-31 все пак е изтребител с нов дизайн. Новият прототип е съставен от два пъти повече титан (16%) и три пъти повече алуминий (33%) спрямо своя предшественик. Друга особеност е, че МиГ-31 може да лети свръхзвуково на ниски височини. Освен това самолетът е много по-стабилен на ниски височини благодарение на новите Д-30 двигатели, които използва.

Един от най-важните елементи за новия прехващач е обновеният радар, с възможности за засичане на обекти под и над самолета, както и следене на няколко цели едновременно.

Както и предшественика си МиГ-25, новият самолет буди съмнения и спекулации в Запада. Западът узнава за течащата тогава разработка от Виктор Беленко, съветски пилот, дезертирал със своя МиГ-25П в Япония през 1976. Беленко описва предстоящият „Super Foxbat“ като двуместен изтребител-прехващач, способен да прехваща крилати ракети.

Серийното производство на МиГ-31 започва през 1979 и до 2000 г. са произведени общо 400 бройки.

През годините МиГ-31 претърпява различни програми за модернизация, като МиГ-31БМ с подобрена авионика, нов радар, HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя), LCD и мултифункционални дисплеи, възможност за използване на най-новата ракета „въздух-въздух“ Р-77.

В руските ВВС проектът за обновяване на всички МиГ-31 до БМ стандарта започва през 2010 г. и се предвижда повече от 60 самолета да бъдат обновени до този стандарт през 2020 г.

Електроника

МиГ-31 оперира с радар тип „PESA“ – Заслон S-800. Той може да засича цели до 600 км, да следи до 10 обекта и да атакува 4 от тях едновременно. На по-новите модификации е инсталиран новият Заслон-M, който е с по-голяма антена и може да атакува наземни и въздушни цели едновременно. Заслон-М има 50% по-добра производителност от предшественика си Заслон-S-800.

Двигатели

2хРД-30Ф6x15000kH

Въоръжение

• Оръдие:ГШ-6-23
• Ракети:Р-33, Р-40, Р-60, Р-37

Модификации

• Миг-31Б
• Миг-31БС
• Миг-31БМ – в началото на 2012 г., Русия обявява, че за нуждите на ВВС ще бъдат модернизирани 60 изтребителя Миг-31 до версията БМ. На машините ще бъде монтирана нова система за управление на оръжието, което ще позволи да бъде увеличена далечината на откриване на цели до 320 км и далечината на унищожаването – до 280 км. Самолетът ще може едновременно да съпровожда до 10 въздушни цели, шест от които могат да бъдат едновременно обстреляни.
• Миг-31Д
• Миг-31ЛЛ
• Миг-31М
• Миг-31Ф
• Миг-31ФЕ
• Миг-31Е
• Миг-31ДЕ

На въоръжение

МиГ-31 постъпва на въоръжение в съветските ПВО през 1982 г. За първи път е фотографиран от норвежки пилот по време на мисия над Баренцово море през 1985 г. След разпада на Съветския съюз през 1991 г. и последвалата икономическа криза, много ескадрили на новосформираните Руски ВВС не могат да поддържат своите МиГ-31 и през 1996 г. само 20% са годни за летене. След съживяването на руската икономика в началото на XXI век са отпуснати средства за поддръжка и модернизация и през 2006 г. 75% от самолетите са годни за летене.

• Русия
• Казахстан

Изведен от експлоатация

• СССР
  • ПВО

Тактико-технически характеристики (МиГ-31Е)

Схема на МиГ-31

Габаритни характеристики

• Размах на крилете: 13,456 m
• Дължина: 21,62 m
• Височина: 6,456 m
• Площ на крилете: 61,06 m²
• Тегло
  • Празен: 21 820 kg
  • Нормална излетна маса: 41 800 kg
  • Максимална излетна маса: 46 200 kg
• Гориво
  • Вътрешни резервоари: 16 350 l
  • Външни окачени: 5000 l
• Екипаж: 2

Технически характеристики

• Тяга
  • суха: 2 х 93 kN
  • на форсаж: 2 х 152 kN
• Макс. скорост
  • на височина: 3000 km/h (Мах 2,83)
  • при земя: 1500 km/h (Мах 1,50)
• Практическа далечина
  • боен радиус: 1450 km при Мах 0,8 / 720 km при Мах 2,83
  • максимален обсег: 3,300 km
• Скороподемност: 208 m/s
• Таван на полета: 20 600 m
• Максимално натоварване: 5 g
• Тяговъоръженост: 0,85
• Двигател: 2х Соловиев Д-30Ф6,2X15 500 КГф (152 kN с форсаж)

Вижте Също

• F-14

Външни препратки

• Сайт на РСК „МиГ“ Архив на оригинала от 2007-03-12 в Wayback Machine.

Уикипедия разполага с Портал:Авиация