Милия (дем Кожани)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Милия.
Милия или Милотин (на гръцки: Μηλιά, до 1950 година Μυλωτίνη, Милотини[1]) е село в Гърция, в дем Кожани, област Западна Македония. През 2001 година в Милия са регистрирани 229 души.
| Милия Μηλιά | |
| — село — | |
  Милия  Милия  Милия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Кожани |
| Надм. височина | 440 m |
| Население | 120 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 500 10 |
География редактиране
Селото е разположено южно от Кожани, между Ано Коми (Ано Ваница) и Като Коми (Като Ваница).
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Милотин е гръцко християнско село в югозападната част на Кожанската каза на Османската империя. Църквата „Свети Димитър“ в Милотин е построена в 1861 година и е изписана от Димитриос Питенис.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Милотини (Milotini) живеят 120 гърци.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 година в Милотин има 85 гърци.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Милутин е чисто гръцко село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 16 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Милотини (Μυλοτίνι) живеят 125 гърци християни.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Милотин (Milotin) има 80 гърци.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Милотин остава в Гърция. През 1950 година името на селото е сменено на Милия.
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 42.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 64. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)