Мимас (спътник)
Мимас е естествен спътник на Сатурн, открит през 1789 г. от Уилям Хершел.[5] По диаметър Мимас е 20-ия най-голям спътник в Слънчевата система.
| Мимас | |
| Естествен спътник на Сатурн | |
 Мимас заснет от апарата Касини-Хюйгенс | |
| Откриване | |
|---|---|
| Открит от | Уилям Хершел |
| Дата | 17 септември 1789 г.[1] |
| Орбитални параметри | |
| Голяма полуос (a) | 185 520 km[2] |
| Ексцентрицитет (e) | 0,0202[3] |
| Орбитален период (P) | 22 часа 37 мин. 5 сек. |
| Физически характеристики | |
| Среден диаметър | 415,6 × 393,4 × 381,2 km (0,0311 от Земния) |
| Маса (m) | (3,7493±0,0031)×1019 kg[4] |
| Средна плътност | 1,17 g/cm3 |
| Екваториална гравитация | 0,077 m/s2 |
| Втора космическа скорост | 0,159 km/s |
| Период на въртене | 22 часа 37 мин. 5 сек. (синхронен) |
| Наклон на оста | 0,005° |
| Албедо | 0,77 |
| Видима величина | 12,9 |
| Повърхностна температура (T) | ≈ 64 K |
| Мимас в Общомедия | |
Наименование редактиране
Спътникът носи името на един от сто и петдесетте гиганти със змеевидна опашка от древногръцката митология Мимас, син на Уран и на Гея. Като алтернатива се използва означението Сатурн 1.
„Мимас“ и имената на останалите тогава известни седем спътника на Сатурн са предложени от сина на Уилям Хершел – Джон Хершел през 1847 г. в неговата публикация Резултати от астрономически наблюдения на Нос добра надежда ([1]).
Физически характеристики редактиране
Ниската плътност на Мимас от 1,17 g/cm3 сочи, че той е съставен предимно от лед и сравнително малко количество скален материал.[6] Поради приливните сили, на които е подложен, спътникът има форма на елипсоид, като дългата му ос е с 10% по-дълга от късата.
Най-голямата забележителност на спътника е големият кратер Хершел с размери от 130 km в диаметър или почти 1/3 от диаметъра на Мимас. Кратерът има максимална дълбочина спрямо заобикалящия го терен от 10 km, стени високи 5 km и централни възвишения, високи 6 km спрямо дъното на кратера. Ако Мимас беше с размерите на Земята, то кратерът би бил над 4000 km в диаметър или голям колкото Канада. Ударът, причинил кратера, почти е разрушил Мимас; разломи и пукатини от ударната вълна са видни на обратната страна на спътника. Повърхността е осеяна с множество по-малки кратери с диаметър над 40 km, но в областта на южния полюс кратери над 20 km.
На повърхността се наблюдават следните геологични образувания: кратери и пропасти.
Изследване редактиране
Сондата Пионер 11 прелита покрай Мимас през 1979 г.,[7] като най-голямото сближаване със спътника е на разстояние 104 263 km на 1 септември 1979 г. Вояджър 1 се доближава до спътника през 1980 г., а Вояджър 2 през 1981 г.
Мимас е заснеман няколко пъти от апарата Касини-Хюйгенс на различни разстояния, най-близкото от които на 63 000 km на 1 август 2005 г. Разширената мисия на космическия апарат ще включва няколко доближавания до спътника. Най-близото преминаване на Касини е на 13 февруари 2010 г. на разстояние 9500 km.
Мимас в киното и фантастиката редактиране
- Мимас бива сравняван със „Звездата на смъртта“ от Междузвездни войни. Това е интересно съвпадение поради факта, че филмът е заснет 3 години преди първите снимки на спътника да бъдат изпратени от Вояджър 2.
- В романите на Роб Грант и Дъг Нейлър, базирани на сериала Червено Джудже, Мимас е колонизиран и има голям космодрум.
- В телевизионния сериал Стар Трек: Следващото поколение Мимас се превръща в убежище на четирима кадети от Звездната академия, след като техните апарати се сблъскват.
Галерия редактиране
-
Мимас на фона на Сатурн, 13 февруари 2010. -
Мимас е малката бяла точка долу вляво. (Кликнете за да уголемите изображението). -
Мимас заснет от Касини-Хюйгенс. На тази снимка си личи яйцевидната форма на спътника. -
Мимас се очертава на фона на Сатурновите северни висини -
Мимас отвъд F-пръстена на Сатурн. -
Снимка с висока резолюция на повърхността на Мимас, показваща силно изразени особености на албедото върху кратерни вериги (Хершел се намира ниско в десния ъгъл) -
Снимка на Мимас с допълнително добавени цветове -
Мозайка на Мимас предимно от снимки с висока резолюция
.jpg)
_PIA06176.jpg)
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Imago Mundi – La Découverte des satellites de Saturne // (на френски)
- ↑ Harvey, Samantha. NASA: Solar System Exploration: Planets: Saturn: Moons: Mimas: Facts & Figures // NASA, 11 април 2007. Посетен на 2 октомври 2009.
- ↑ NASA Celestia, архив на оригинала от 9 март 2005, https://web.archive.org/web/20050309115746/http://exp.arc.nasa.gov/downloads/celestia/data/solarsys.ssc, посетен на 2 октомври 2009
- ↑ Jacobson, R. A. и др. The GM values of Mimas and Tethys and the libration of Methone // Astronomical Journal 132 (2). 2005. DOI:10.1086/505209. с. 711.
- ↑ Herschel, W. Account of the Discovery of a Sixth and Seventh Satellite of the Planet Saturn; With Remarks on the Construction of Its Ring, Its Atmosphere, Its Rotation on an Axis, and Its Spheroidical Figure // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 80. 1790. DOI:10.1098/rstl.1790.0001. с. 1 – 20.
- ↑ Posible océano secreto descubierto en la luna Mimas de Saturno. Infoterio Notícias | Ciencia y Tecnología. (Spanish)
- ↑ Pioneer 11 Full Mission Timeline // Dmuller.net. Посетен на 13 юни 2014.
