Мирсина
Мирсина, също Коблар, Кюблари (на гръцки: Μυρσίνα, през 1927-1940 година: Μερσίνα, Мирсина, до 1927 година: Γκομπλάρι, Гоблари[1]) е село в Република Гърция, дем Гревена на област Западна Македония.
| Мирсина Μυρσίνα | |
| — село — | |
  Мирсина  Мирсина  Мирсина | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Географска област | Пинд |
| Надм. височина | 608 m |
| Население | 236 души (2021 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
География редактиране
Селото е разположено на около 8 km североизточно от град Гревена, от дясната страна на река Бистрица (Алиакмонас).[2]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Коблар е мюсюлманско гръкоезично село в северната част на Гребенската каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) през 1900 Гобеларакъ (Кобларъ) е смесено село със 77 гърци християни и 150 валахади (гръкоезични мюсюлмани).[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Коблар е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[4] Същевременно Гобелар е чисто гръцко село в Гревенската каза на Серфидженския санджак с 45 къщи.[5]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година Гоблар (Γκομπλάρ) е изцяло мюсюлманско село, в което живеят 650 валахади.[6]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Коблар влиза в състава на Кралство Гърция.
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото е изселено в Турция и на негово място са заселени гърци 95 семейства бежанци от Турция или 360 души. През 1928 година селото е представено като изцяло бежанско. Тогава то се състои от 95 семейства или 354 жители.[7] Преселниците в Коплар произлизат от Понт (66 семейства), западните части на Мала Азия (28 семейства) и Източна Тракия (1 семейство).[8]
През 1927 година името на селото е сменено на Мерсина. През 1940 година то е модифицирано на Мирсина.[9]
Населението произвежда жито и тютюн и се занимава и със скотовъдство.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 282[2] | 385[2] | 431[2] | 419[2] | 480[2] | 325[2] | 288[2] | 256[2] | 266 | 263 |
Външни препратки редактиране
- Сайт за Мирсина Архив на оригинала от 2011-04-11 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 112. (на македонска литературна норма)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 277.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 71. (на македонска литературна норма)
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 72. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 2001, 48-49.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Сайт за Мерсина, архив на оригинала от 11 април 2011, https://web.archive.org/web/20110411202019/http://www.mirsini.net.gr/%CE%99%CF%83%CF%84%CE%BF%CF%81%CE%91%CE%BD%CE%B1%CE%B4%CF%81%CE%BF%CE%BC%CE%AE.htm, посетен на 3 юли 2010
- ↑ Админстративно развитие на дем Гревена[неработеща препратка]