Вижте пояснителната страница за други личности с името Мирче Ацев.

Мирче Хаджикостадинов Ацев от рода Симоновци, наречен Оровчанец, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Мирче Ацев
български революционер
Мирче Ацев (вляво) с другари
Мирче Ацев (вляво) с другари
Роден
1859 г.
Починал
1901 г. (42 г.)
Мирче Ацев в Общомедия
Мирче Ацев - вдясно.

Биография редактиране

Мирче Ацев е роден през 1859 година в село Ореовец, тогава в Османската империя.[1] Баща му Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[2]

Мирче Ацев учи в Прилеп, а след това е овчар. След убийството на баща си се включва в четата на Коне Павлов, но е арестуван и затворен в Солунския затвор Беяз куле през 1885 година. Бяга от затвора и се прехвърля в България[3].

През престоя си в София участва в убийството на Стефан Стамболов, подготвено от Наум Тюфекчиев, и лежи 3 години в затвора Черната джамия[4]. Заедно с братята си Петър и Георги се включва в революционната дейност на ВМОРО срещу османските власти[5]. През 1899 година влиза с върховистка чета в Неврокопско. Води две сражения през 1899 година - на 16 септември в местността Папазчеир в Пирин и на 18 октомври край село Цървени град От юни 1900 година в Прилепско води терористична чета, която убива турски злодеи, за да сплаши властта. Тази чета е екипирана и въоръжена в България от ВМОК[6]. През юли-септември 1900 година четата му убива: Асан Сулопушка, който тероризира село Долнени, Ферит Ружди бей и тримата му другари - по молба на няколко охридски села, Сали Апо и Шериф ага с двама другари, опитващи се да ограбят жител на Дуйне и да отвлекат дъщеря му.[7] През пролетта на 1901 година[2] в тиквешкото село Уланци, турски аскер открива четата и я разбива. В битката загива и войводата Мирче Ацев.[8][9] Наследен е в района от войводата Марко Лазаров.[10]

Югославският партизанин Мирче Ацев е братов внук на войводата Мирче Ацев.

Бележки редактиране

  1. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 32.
  2. а б Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 5.
  3. сп. „Македония“, бр.3, май 1903 г., стр.13-15
  4. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php, посетен на 30 януари 2010 
  5. Кратка биография на Мирче Ацев
  6. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.25, 48.
  7. Македония, година І, март 1903, с. 22.
  8. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13 - 14.
  10. Матовъ, М. Войвода Марко Лазаровъ // Илюстрация Илиндень XII (10 (90). София, декемврий 1937. с. 14.