Мирче Ацев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Мирче Ацев.
Мирче Хаджикостадинов Ацев от рода Симоновци, наречен Оровчанец, е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Мирче Ацев | |
| български революционер | |
 Мирче Ацев (вляво) с другари | |
| Роден |
1859 г.
|
|---|---|
| Починал | 1901 г.
|
| Мирче Ацев в Общомедия | |
Биография редактиране
Мирче Ацев е роден през 1859 година в село Ореовец, тогава в Османската империя.[1] Баща му Аце Хаджикостадинов е убит от помаци при тиквешкото село Сирково.[2]
Мирче Ацев учи в Прилеп, а след това е овчар. След убийството на баща си се включва в четата на Коне Павлов, но е арестуван и затворен в Солунския затвор Беяз куле през 1885 година. Бяга от затвора и се прехвърля в България[3].
През престоя си в София участва в убийството на Стефан Стамболов, подготвено от Наум Тюфекчиев, и лежи 3 години в затвора Черната джамия[4]. Заедно с братята си Петър и Георги се включва в революционната дейност на ВМОРО срещу османските власти[5]. През 1899 година влиза с върховистка чета в Неврокопско. Води две сражения през 1899 година - на 16 септември в местността Папазчеир в Пирин и на 18 октомври край село Цървени град От юни 1900 година в Прилепско води терористична чета, която убива турски злодеи, за да сплаши властта. Тази чета е екипирана и въоръжена в България от ВМОК[6]. През юли-септември 1900 година четата му убива: Асан Сулопушка, който тероризира село Долнени, Ферит Ружди бей и тримата му другари - по молба на няколко охридски села, Сали Апо и Шериф ага с двама другари, опитващи се да ограбят жител на Дуйне и да отвлекат дъщеря му.[7] През пролетта на 1901 година[2] в тиквешкото село Уланци, турски аскер открива четата и я разбива. В битката загива и войводата Мирче Ацев.[8][9] Наследен е в района от войводата Марко Лазаров.[10]
Югославският партизанин Мирче Ацев е братов внук на войводата Мирче Ацев.
Бележки редактиране
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 32.
- ↑ а б Адамовъ, Тод. попъ. Прилепъ въ революционнитѣ борби // Илюстрация Илиндень XII (5 (115). София, май 1940. с. 5.
- ↑ сп. „Македония“, бр.3, май 1903 г., стр.13-15
- ↑ Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, архив на оригинала от 11 юли 2009, https://web.archive.org/web/20090711150000/http://www.krumblagov.com/fifty/15.php, посетен на 30 януари 2010
- ↑ Кратка биография на Мирче Ацев
- ↑ Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.25, 48.
- ↑ Македония, година І, март 1903, с. 22.
- ↑ Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 161.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 13 - 14.
- ↑ Матовъ, М. Войвода Марко Лазаровъ // Илюстрация Илиндень XII (10 (90). София, декемврий 1937. с. 14.