Моралният риск (на английски: moral hazard), според икономистът Пол Кругман, е „която и да е било ситуация, при която един човек взима решение за това колко риск да поеме, докато някой друг поема разходите, ако нещата тръгнат в неприятна посока“. Моралният риск е специфичен случай на информационна асиметрия. [1]

Терминът се използва в няколко сфери – право и икономика, финанси, застраховане, в мениджмънта и специфично софтуерното разработване (където има по-различното значение на „протекция“ над мениджмънта).

В застраховането има значение на по-рисково поведение на застрахованата страна, при съзнанието, че този риск ще бъде поет от някой друг. [2]

Според Демб и Боуден [3] терминът присъства в английски от 17 век и е широко използван от английските застрахователи през късния 19 век. Ранните употреби отнасяли към неморално поведение (негативни конотации) на застрахованата страна, но Демб и Боуден смятат, че вероятно през 18 век математиците, изучаващи моралния риск, под морален са имали предвид „субективен“.

Източници редактиране

  1. ((en)) Krugman, Paul. The Return of Depression Economics and the Crisis of 2008. W.W. Norton Company Limited, 2009. ISBN 978-0-393-07101-6.
  2. Морален риск, Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд
  3. ((en)) Dembe, Allard E. and Boden, Leslie I. (2000). „Moral Hazard: A Question of Morality? Архив на оригинала от 2016-05-13 в Wayback Machine.“ New Solutions 2000 10(3). 257 – 279