Муазез Илмие Чиг
Муазез Илмие Чиг (на турски: Muazzez İlmiye Çığ) по баща Итил (İtil) е турска археоложка и асириоложка, която специализира в изучаването на шумерската цивилизация.
| Муазез Илмие Чиг Muazzez İlmiye Çığ | |
| турска археоложка и асириоложка | |
 | |
| Родена | Муазез Илмие Итил
|
|---|---|
| Националност | туркиня |
| Учила в | Анкарски университет |
| Научна дейност | |
| Област | археология, асириология, шумерология, хетология |
| Награди | почетен доктор на Философския факултет на Истанбулския университет (4 май 2000) |
| Членува в | почетен член на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет |
| Муазез Илмие Чиг в Общомедия | |
През 2006 г., на 92-годишна възраст, добива медийна популярност след излизането на книгата ѝ от 2005 г., в която наред с други неща е описано и изследването ѝ за историята на забулването при жените, въведено като дрескод не от мюсюлманската традиция, а пет хиляди години преди това от шумерските жрици, които провеждат инициацията на младите мъже в секса. През 2006 г. срещу нея е предизвикан съдебен процес за разпространение на религиозна вражда (оскърбление на исляма). Съдът произнася оправдателна присъда, стигайки до решение, че книгата не разпалва религиозна омраза[1].
Биография редактиране
Произход редактиране
Родителите на Муазез Илмие Чиг са кримски татари, чиито семейства са имигрирали в Турция. Родът на баща ѝ се заселва в град Мерзифон, а на майка ѝ – в Бурса, по това време голям регионален център на Османската империя. Родена е в Бурса 4 седмици преди избухването на Първата световна война.
Образование редактиране
Около 1919 г. нахлуването на гръцката армия в Измир кара баща ѝ, по професия учител, да потърси със семейството си убежище в град Чорум, където малката Муазез завършва основно училище. Впоследствие семейството ѝ се връща в Бурса, където тя посещава частното училище Bizim Mektep, където учи френски език и свири на цигулка. През 1926 г. успешно взима приемния изпит в Bursa Kız Muallim Mektebi (Женския педагогически институт в Бурса). След завършването на института през 1931 г. тя започва работа като учителка в в Ескишехир, където като учител работи и баща ѝ.
През 1936 г. Илмие Чиг постъпва в Анкарския университет, във факултета по хетология, основан предната година от Мустафа Кемал Ататюрк. Сред преподавателите ѝ са двама от най-значимите за онзи период изследователи на хетската култура и история, Ханс Густав Гьотербок и Бено Ландсбергер, германски евреи, бегълци от Нацистка Германия.[2]
Кариера редактиране
След като се дипломира през 1940 г., Муазез започва дългогодишната си кариера в Музея на древния Ориент (сред 3-те музея в състава на Истанбулския археологически музей. По същото време се омъжва за М. Кемал Чиг (1913 – 1983), директор на музея Топкапъ[3], с когото остава заедно до края на живота му[4]
В Истанбулския археологически музей тя работи като щатен специалист в областта на клиновидното писмо върху глинени таблички, каквито в музейната колекция имало хиляди съхранени, но непреведени и некласифицирани. През следващите години, благодарение на усилията ѝ за реставрация, разчитане, превод и публикуване на надписите от около 75 хиляди таблички, музеят става водещ център в областта на близкоизточните древни езици, посещаван от изследователи на древната история от всички краища на света.[2]
През 1971 г. Муазез се пенсионира. Но продължава да се занимава с наука, посещава международните шумерологически конгреси. Почетен член е на Германския археологически институт и на Института по праисторически изследвания към Истанбулския университет. Превежда на турски език книгата на Самюъл Крамър „Историята започва от Шумер“ и публикува множество научнопопулярни книги[5].
Обществена дейност редактиране
Муазез е видна застъпничка за светска държава и женските права в Турция.
През 2002 г. излиза автобиографичната ѝ книга, оформена като серия от интервюта с журналиста Серхат Йозтюрк.
Библиография редактиране
Списъкът по-долу е непълна библиография на трудове на Муазез Илмие Чиг.
- 1993: Zaman Tüneli ile Sümer'e Yolculuk [Пътуване до Шумер през тунел на времето] (във вид на детска енциклопедия)
- 1995: Kur'an, İncil ve Tevrat'ın Sümer'deki Kökeni [Шумерските корени на Корана, Библията и Тората]
- 1996: Sümerli Ludingirra [Шумерецът Лудингира, ретроспективна научна фантастика] (İbrahim Peygamber)
- 1997: Пророкът Авраам според шумерските писания и археологическите разкопки
- 1998: İnanna'nın Aşkı [The Love of Inanna, the Belief and the Holy Marriage in Sumer]
- 2000: Hititler ve Hattuşa [Хетите и Хатуша: Написано от Ищар] (Ortadoğu Uygarlık Mirası)
- 2002: Наследство на цивилизацията на Близкия изток
- 2005: Bereket Kültü ve Mabet Fahişeliği [Култ към плодовитостта и свещената проституция]
Трудовете ѝ включват множество преводи от английски език.
Източници редактиране
- ↑ Freispruch für türkische Historikerin (Kopftuch-These keine Beleidigung des Islam), Neue Zürcher Zeitung, 1. November 2006.
- ↑ а б „Muazzez Çığ stands among the world’s best Sumerologists“, Hürriyet Daily News, 14 November 2008.
- ↑ Кемал Чиг в Turkologischen Anzeiger Online Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., uni-heidelberg.de.
- ↑ Muazzez İlmiye Çığ: „Favori kadının sensin“, ODA TV, 09.02.2013.
- ↑ Muazzez Çığ stands among the world’s best Sumerologists, Hürriyet, 15.11.2008.
Външни препратки редактиране
- Личен уебсайт Архив на оригинала от 2016-10-14 в Wayback Machine.
- ((de)) Das Tuch ist ein Sexsymbol, интервю на Daniel Steinvorth, Der Spiegel, 7/2008
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Muazzez İlmiye Çığ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |