Мугла
Тази статия е за селото в южна България. За града в югозападна Турция, вижте Мугла (Турция).
Мугла е село в Южна България, област Смолян, община Смолян.
| Мугла | |
 Централният площад в Мугла | |
  Мугла  Мугла | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 122 души[1] (15 март 2024 г.) 1,64 души/km² |
| Землище | 74,295 km² |
| Надм. височина | 1354 m |
| Пощ. код | 4716 |
| Тел. код | 03058 |
| МПС код | СМ |
| ЕКАТТЕ | 49285 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Смолян |
| Община – кмет | Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011) |
| Мугла в Общомедия | |
География редактиране
Село Мугла се намира в централните Родопи. Намира се на 25 km от град Смолян и на 36 km от Девин, в близост до връх Голям Перелик, землището на Смолян, местност Мурсалица, землището на Настан и обезлюденото село Чамла. От 1990 до 2022 година достъпът до Девин по съществуващия път Мугла - Тешел е прекъснат поради пропадане на бетоновия мост над Триградската река, който е с дължина около 25 метра. През 2022 година Южноцентралното държавно предприятие в Смолян възстановява пътя Мугла-Тешел. Точно под връх Карлък над селото се намира местността Михрапа, някогашно свещеното място за мюсюлманите. В близост е до защитената местност Казаните – Гьовренско землище, местността Чаирите – Триград, почти обезлюденото селище Чамла и заличено село Мугленски Касък.
История редактиране
Има легенда, която гласи, че четирима овчари открадват моми от Смолян и ги отвеждат на 24 км навътре в планината, за да не могат да бъдат открити. Така се поставя началото на селото – Мугла. Стари имена на селото са Могила и Муглен.
Първите жители на селото се заселват на това място заради чистата, приятна на вкус вода. Преди години селото е разполагало с училище, в което учели над 300 ученици. Сега средната възраст на жителите е над 50 години, училището пустее. Селото се нарича Мугла, защото много често то потъва в мъгла. Жителите на селото се славят със своята гостоприемност. Те поздравяват всеки новодошъл и в случай, че искате да пренощувате в селото, местните обикновено предлагат дома си или най-малкото ще ви упътят към някой гостоприемен съсед.
През 1872 година в селото има 150 къщи. От 1878 до 1886 година то попада в т. нар. Тъмръшка република, като първоначално селото е седалище на републиката. През 1920 година в селото живеят 666 души, през 1946 – 1014 души, а през 1965 – 1422 души.[2]
Според Любомир Милетич към 1912 година населението на село Мугла се състои от помаци.[3]
В документ от главното мюфтийство в Истанбул, изброяващ вакъфите в Княжество България, допринасяли в полза на ислямските религиозни, образователни и благотворителни институции в периода 16 век – 1920 година, съставен в периода от 15.09.1920 до 03.09.1921 година, като вакъфско село се споменава и Мугла (Muğla).[4]
До 1983 година Мугла е било съставно село на община Девин.
Религии редактиране
Населението се състои от българи [5] изповядващи ислям. Жителите на селото се определят като помаци с българско самосъзнание. В Мугла са съхранени автентични родопски обреди и песни.
Природа редактиране
- Тук се намира една от най-големите популации на дива коза в Родопите. Козите наброяват около 50 – 70 броя.
- Районът на с. Мугла е известен сред спелеолозите с пещерите си: Дангалешка пропаст, дълга 1142 м, Камбанките – 456 м и др. [6]
- Резерват Казаните се намира в близост до селото и обхваща 161 хектара. Създаден е с цел да се съхранят причудливи форми на природата и смесени гори от ела, черен бор, бук, смърч и характерните за тях флора и фауна. Обявен е за резерват през 1968 г.
- В самото село се намират находища на Родопски силивряк (Орфеево цвете). Балкански ендемит – среща се само на Балканския полуостров. Расте в пукнатините на скали. Защитен вид, включен е в Червената книга на България. Силиврякът издържа много време на суша. Ботаниците са установили, че може да преживее повече от 30 месеца изсушен в хербарий, след което при овлажняване започва отново да се развива нормално. Растението свива цветовете си, когато е на сянка и веднага се отваря, когато го огрее слънце. Силиврякът много прилича на иглика, но цветовете му имат синкаво-бяла окраска с фуниевидна форма.
Обществени институции редактиране
- Кметство село Мугла
- Държавно горско стопанство
- Джамийско настоятелство
Културни и природни забележителности редактиране
- Природна забележителност „Казанджи дере“ – защитена територия, обявена с цел опазване на каскада от уникални водопади и вирове, под формата на „казани“, образувани от естественото течение на водата, в резултат на ерозионни процеси в дере – приток на река Мугленска.[7]
- Екопътека „Казанджи дере“ – екомаршрут през природната забележителност с дължина 700 метра (1400 м в двете посоки). Преминаване през три мостчета и достигане до панорамна площадка над водопадите. Наличие на кът за отдих с място за палене на огън извън границите на защитената територия.[8]
- Анкин баир
- Михрапа
- Мурсалица
- Ледницата
Редовни събития редактиране
Всяка година през месец август селото празнува своя празник, наречен „Среде лято“. Той се тачи от незапомнени времена. Мугла е единственото село в Родопите, което отдава почит на слънцето. На празника обикновено се представя групата към читалището и се прави курбан за здраве и берекет на връх Михрапа. Празникът продължава 3 дена с кръшни хора, звуците на родопската каба гайда и лиричните родопски песни.
Други редактиране
- В селото и в околностите му е сниман филма „Време разделно“ по книгата на Антон Дончев.
- В селото и в околностите му е сниман филма „Гори, гори, огънче“.
- В селото и в околностите му е сниман девети епизод от поредицата „Изгубени в България“ Архив на оригинала от 2011-12-03 в Wayback Machine..
- На хълма над селото, по посока хижа „Ледницата“, расте известният Мурсалски чай.
- Селото е богато на карстови извори, най-големият от които – Яза, захранва курорта Пампорово и град Смолян с вода чрез дълъг 23 километра водопровод.
- Селото е известно в областта с успехите на Ловно рибарска дружина – Мугла
- Гостите на селото непременно трябва да опитат от местните кулинарни специалитети – „люта“, кус-кус, пироле, патетник, качамак, клин, марудници, брънза сирене, боров мед и др.
Личности редактиране
- проф. Теофил Гачилов – конструктор на хладилниците „Мраз“[9]
- Елена Алекова – българска поетеса;
Галерия редактиране
-
Къщи -
Реката -
Изглед към Мурсалица -
Училището -
Яза – извора, от който се снабдява с вода Смолян и Пампорово. (в строеж) -
Казанджи дере -
Природата на село Мугла -
Силивряк в околностите на Мугла
Външни препратки редактиране
Бележки редактиране
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
- ↑ Милетич, Любомир. Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година. София, Българска Академия на Науките; Държавна Печатница, [1918]. с. 269.
- ↑ Radushev, Evgeni и др. Inventory of Ottoman Turkish Documents about Waqf Preserved in the Oriental Department at the St St Cyril and Methodius National Library. Part 1 – Registers. Sofia, IMIR, 2003. ISBN 954-8872-50-1. с. 203. Посетен на 16 март 2009. Архив на оригинала от 2009-02-24 в Wayback Machine.
- ↑ Писмо, в което жителите се определят като родолюбиви българи
- ↑ Пещери край Мугла
- ↑ Природна забележителност „Казанджи дере“
- ↑ Екопътека „Казанджи дере“[неработеща препратка]
- ↑ Проф. Теофил Гачилов, архив на оригинала от 8 април 2016, https://web.archive.org/web/20160408034331/http://www.librarysm.com/ga4ilov.html, посетен на 29 юни 2016