Мугленска река (или Тенесдере) е река в Южна България – Област Смолян, общини Смолян и Девин, десен приток на река Чаирдере, от басейна на Въча. Дължината ѝ е 27 km. Отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица в Западните Родопи.

Мугленска река
(Тенесдере)
41.5975° с. ш. 24.5756° и. д.
41.6672° с. ш. 24.3658° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Смолян
Община Смолян
Община Девин
Дължина27 km
Водосб. басейн90 km²
Отток1,42 m³/s
Начало
Мястоот южното подножие
на връх Голям Перелик
Родопите
Координати41°35′50.99″ с. ш. 24°34′32.16″ и. д. / 41.5975° с. ш. 24.5756° и. д.
Надм. височина2036 m
Устие
Мястодесен приток на река ЧаирдереВъчаМарицаБяло (Егейско море)
Координати41°40′01.92″ с. ш. 24°21′56.88″ и. д. / 41.6672° с. ш. 24.3658° и. д.
Надм. височина876 m

Мугленска река извира от южното подножие на връх Голям Перелик (2191 m, на 850 m южно от върха), на 2036 m н.в. под името Голяма река. Тече в северозападна посока в дълбока каньоновидна долина (след село Мугла), като отводнява северозападните части на Переликския дял и югозападните склонове на рида Мурсалица в Западните Родопи. Влива се отдясно в река Чаирдере (от басейна на Въча) на 876 m н.в., на около 2 km преди устието на реката във Въча.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • ← Переликско дере
  • ← Гечувска река
  • ← Гингерска река
  • → Малка река
  • ← Селска река

Реката е с дъждовно-снежно подхранване, като максимумът е в периода април-май, а минимумът – септември. Среден годишен отток при село Мугла – 1,42 m3/s.

Единственото селище по течението на реката е село Мугла, едно от най-високо разположените села в България.

В района на селото водите на реката се използват за напояване на множесвото малки ниви и ливади в района. По долината на реката в района на Мугла има множество карстови извори, най-големият от които – Яза, които захранват курорта Пампорово и град Смолян с вода чрез дълъг 23 километра водопровод.

Вижте също редактиране

Топографска карта редактиране

Източници редактиране

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 326.