Мултивибра̀торът е релаксационен генератор на електрически правоъгълни импулси (правоъгълни трептения) с къси фронтове. Названието мултивибратор е предложено от холандския физик ван дер Пол, и отразява факта, че в спектъра на правоъгълните трептения на мултивибратора присъстват множество висши хармоници, за разлика от генератора на синусоидални трептения („моновибратора“).

Принципна схема на „класически“, най-прост транзисторен мултивибратор с еднотипни транзистори

Първата мултивибраторна схема, астабилен мултивибраторен електронен осцилатор, е изобретен от Хенри Абрахам и Йожен Блох – френски физици, по време на Първата световна война.[1][2] Те наричат схемата си „мултивибратор“, тъй като фо̀рмата на нейния изходен сигнал е богата на хармоници.[3] Изобретението предхожда тригера на Икълз и Джордан[4], което е публикувано година по-късно.

Мултивибраторът е един от най-разпространени генератори на импулси с правоъгълна форма, използвани в електрониката и радиотехниката. Обикновено представлява двустепенен резисторен електронен усилвател, обхванат от дълбока положителна обратна връзка.

В електронната техника се използват най-различни варианти на мултивибраторни схеми, които се различават помежду си по типа на използваните активни компоненти (лампови, транзисторни, тиристорни, микроелектронни и други), различаващи се по режима на работа (автоколебателни, чакащи, с външна синхронизация), по видовете връзка между усилващите елементи, по начините за регулиране на продължителността и честотата на генерираните импулси и по други параметри.

Дадената като пример на рисунката „класическа“ схема на мултивибратор с два транзистора с един и същ тип проводимост днес почти не се използва, тъй като има лоши честотни свойства и недостатъчно стръмни фронтове, което ограничава честотата на неговата генерация до единици мегахерци. При намаляване номиналните стойности на компонентите (съпротивленията на резисторите и капацитетите на кондензаторите) с цел да се повиши честотата на генерацията, двата транзистора преминават в отпушено или наситено състояние без генерация, или генерацията самопроизволно спира, а за възстановяване на генерацията устройството трябва да се пуска отново, което в много случаи на приложения е неприемливо.

Някои типове и класификация на мултивибраторите редактиране

 
Електрическа принципна схема на моностабилен транзисторен мултивибратор (едновибратор).
 
Електрическа принципна схема на бистабилен мултивибратор (тригер).

Съществуват три типа мултивибратора в зависимост от режима на работа:

  • нестабилен, автотрептящ или астабилен: устройството непрекъснато генерира трептения и самопроизволно преминава от едно състояние в друго. При това не е задължителен външен сигнал за синхронизация, ако не се изисква управление на честотата на трептенията;
  • моностабилен: едно от състоянията е стабилно, но другото състояние е неустойчиво (преходно). Мултивибраторът за известно време, определяно от параметрите на неговите компоненти, преминава в неустойчиво състояние под действието на пусков импулс. След това се връща в устойчиво състояние до идването на поредния пусково импулс. Такива мултивибратори се използват за формиране на импулс с фиксирана продължителност, независеща от продължителността на пусковия импулс. Такъв тип мултивибратори често в литературата се наричат чакащи мултивибратори или едновибратори.
  • бистабилен: мултивибраторът е устойчив във всяко от двете си състояния и може да бъде превключено от едното състояние в другото чрез подаване на външни импулси. Такива устройства се наричат бистабилни тригери.

Отнасянето на мултивибратора към класа на автогенераторите е оправдано само при автотрептящ (автогенериращ) режим на работа. В чакащ режим мултивибраторът изработва импулси само тогава, когато на входа му постъпват синхронизиращи сигнали.

Източници редактиране

  1. Abraham, H. Mesure en valeur absolue des périodes des oscillations électriques de haute fréquence // Annales de Physique 9 (1). Paris, Société Française de Physique, 1919. DOI:10.1051/jphystap:019190090021100. p. 237 – 302. (на френски)
  2. Ginoux, Jean-Marc. Van der Pol and the history of relaxation oscillations: Toward the emergence of a concepts // Chaos 22 (2012) 023120, 2012. DOI:10.1063/1.3670008.
  3. Multivibrator in IEEE Std. 100 Dictionary of Standards Terms 7th ed., IEEE Press, 2000 ISBN 0-7381-2601-2 page 718
  4. William Henry Eccles and Frank Wilfred Jordan, "Improvements in ionic relays" British patent number: GB 148582 (filed: 21 June 1918; published: 5 August 1920).