Муралар (на гръцки: Πελαργός, Пеларгос, до 1927 година Μουραλάρ, Муралар[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Суровичево (Аминдео), област Западна Македония.

Муралар
Πελαργός
— село —
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемСуровичево
Географска областСаръгьол
Надм. височина645 m
Население325 души (2011 г.)

География редактиране

Селото е разположено в котловината Саръгьол на 6 километра източно от Чалджиево (Филотас) и на 12 километра южно от град Суровичево (Аминдео).

История редактиране

В Османската империя редактиране

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Молари (Molari) е посочено като село в каза Джумали с 10 домакинства и 25 жители мюсюлмани.[2]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Муралар:

Село Моролар с 90 мохамедански къщи. Данъкът им е 11600 пиастри. Селото е разположено в подножието на гористи хълмове и отстои на пет и половина часа път от Флорина. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Моралар има 250 жители турци.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Морулар е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 80 къщи.[5]

В Гърция редактиране

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Моралар има 30 къщи славяни християни.[6] По силата на Лозанския договор турското население на Муралар е изселено и на негово място са заселени християни бежанци. В 1927 година селото е прекръстено на Пеларгос.[7] В 1928 година Муралар е чисто бежанско село с 93 бежански семейства и 345 жители бежанци.[8]

До 2011 година селото е част от дем Чалджиево (Филотас).

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 345 325

Бележки редактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  3. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 152. (на руски)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 62. (на македонска литературна норма)
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  7. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012