Мъгленска крепост
- Вижте пояснителната страница за други значения на Мъглен.
Мъгленската крепост (на гръцки: Κάστρο Μογλενών, Κάστρο Χρυσής) е средновековна крепост, чиито развалини се намират днес в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), непосредствено до село Слатина.[1][2]
| Мъгленска крепост Κάστρο Μογλενών | |
 Развалините на крепостта | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Терит. единица | дем Мъглен |
| Местоположение | Слатина |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | частично запазена |
| Собственик | държавна |
| Мъгленска крепост в Общомедия | |
История редактиране
Крепостта е изградена в ранновизантийския период, вероятно преди VI век. През следващите векове селището бавно се развива и се оформя като крепост.[2]
Крепостта е идентифицирана като Мъглен – средновековен град, седалище на едноименната византийска тема и епархия поне от XI век.[1]
Според пътешественика от XIX век Алфред Делакулонш това е мястото на античния град Европос, версия приета и от археоложката Депсина Евгениду. На мястото обаче не са открити антични останки и за местоположението на Европос има и други версии - в 1913 година Николаос Пападакис го идентифицира с Рудинското кале край Рудино (Алорос).[1]
Крепостта е отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[3] срещу войските на Василий II Българоубиец, който за да я превземе в 1015 година е принуден да отклони река Мъгленица, подкопава основите на твърдината и чак след като използва и огън, успява да проникне в крепостта.[4] Мъглен е споменат в грамотите на император Василий II, определящи границите на Охридската архиепископия.[1]
В 1082 година градът е окупиран от норманиите на Боемунд, който се грижи и за възстановяването на стените. През същата година великият доместик Григорий Бакуриани прогонва норманите и разрушава стените.[2]
През XII век по време на династията на Комнините Мъглен е място за заточение на еретици, а по-късно място за заселване на печенеги.[2] В XII век е засвидетелстван епископ Иларион Мъгленски (1134 - 1164).[5][6] [2]
Крепостта минава в български ръце в XIII век при цар Иван Асен II. Около 1350 година е завладян от сърбския крал Стефан Душан, а по-късно може би отново става византийски за известно време. Изглежда, че през този период крепостта запада и постепенно запустява, вероятно много преди турското завоевание в края на XIV век.[2]
След 1922 година бежанците, заделени в района използват строителен материал от крепостта и базиликата, за да построят къщите си.[2]
В 1980 година Мъгленската крепост е обявена за защитен археологически обект.[7]
Описание редактиране
Проучването на обекта започва в периода 1985 - 1987 година.[2] Запазените стени на крепостта са от X – XII век, но вероятно са изградени върху по-стари. Стените са проследими цялостно, но по-добре запазени са в южната и югоизточната част.[1] Оцелелите стени са с дължина около 500 m и достигат до 7 m височина.[1] Дебели са 2,4 m.[2] Стените са направени от речни камъни от река Мъгленица и редове счупени тухли. Запазени са две елипсовидни, една кръгла и една квадратна кула.[1] Открити са и два храма от X - XII век.[2]
Селището оградено от стените обхваща 40 декара, като изглежда е било разширено на изток. В рамките на крепостта е открита трикорабна епископска базилика от XI - XII век. Извън стените, в Долния град е открита гробищна църква.[1]
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з Κάστρο Χρυσής // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-03. Посетен на 3 април 2018.
- ↑ а б в г д е ж з и к Κάστρο Χρυσής // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 29 януари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Пламен Павлов, Пламен Павлов. Бунтари и авантюристи в средновековна България. Велико Търново: Абагар, 2000.
- ↑ Чолпанов, Борис. Векове от слава, том 1. Военно издателство, 1976. с. 90.
- ↑ Православная энциклопедия. Т. XXII. Москва, Церковно-научный центр «Православная энциклопедия», 2009. ISBN 978-5-89572-040-0. с. 201-204.
- ↑ Μελίσσας, Λάζαρος. Η Μητρόπολη Μογλενών και Φλωρίνης μέσα από τα αρχεία της Αντιπροσωπείας - Δημογεροντίας (1907 - 1913) (Διπλωματική εργασία). Θεσσαλονίκη, Πανεπιστήμιο Μακεδονίας. Σχολή Οικονομικών και Περιφερειακών Σπουδών. Τμήμα Βαλκανικών, Σλαβικών και Ανατολικών Σπουδών, 2014. σ. 190. (на гръцки)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΕ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/68102/2652/4-12-1979 - ΦΕΚ 188/Β/25-2-1980 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 18 октомври 2014.