Мършояди (мършоядни животни) са животни, които консумират мъртви организми, умрели или убити от други организми / хищници.[1] Докато мършоядството обикновено се отнася до месоядни животни, които се хранят с мърша, това също е поведение на хранене при растителноядните.[2] Мършоядите играят важна роля в екосистемата, като консумират мъртви животински и растителни материали.

Белогръб лешояд, гололик лешояд и марабу, хранещи се с мъртва хиена
Мъже се препитават с мъртъв кон по време на ВСВ (в края на битката за Берлин), 1945 г.

Мършоядите помагат за преодоляване на колебанията на хранителните ресурси в околната среда.[3] Процесът и скоростта на почистване от трупове се влияят както от биотични, така и от абиотични фактори, като например размера на трупа, местообитанието, температурата и сезоните.[4]

Видове месоядни редактиране

Според нуждите си от енергия, поведението и класификацията си, животните биват:

  • Мършояди – от латински: scewinga, sceawinga; чийто процес на консумиране на останки се завършва от:
    • decomposer – организъм, особено почвена бактерия, гъбички или безгръбначни, които разлагат органичния материал
    • детритофаги (detritivore) – животни, които се хранят с мъртъв органичен материал, особено растителен детрит. Detritivore произлиза от латинските думи: detritus – „отпадъци“ или „остатъци“, и vore – „да погълне“
  • Хищник
  • Хищници (Carnivora) – от латинските думи: carō (основата carn-) – „плът“ и vorāre – „да поглъщам“
  • Месоядни (Carnivore) – от латинските думи: caro (родителен падеж carnis) – „месо“ или „плът“ и vorare – „да поглъщам“
    • hypercarnivores – (с консумация от ~100% месо) – със сродната на латински дума super- – „отгоре“, „над“, „превъзхождащо“
    • mesocarnivores (с консумация от 50 – 70% месо) – с латинската представка meso- – „средно“
  • Сапрофит (Saprobiontic) – с древногръцката представка σαπρός (чете се „сапрос“) – „гнилостен“
  • Всеядни (Omnivore) – от латинските думи: omnis – „всичко“ и vora (от vorare) – „да ядеш или поглъщаш“
  • Растителноядни (Herbivore) – от латинските думи: herba – „малко растение, билка/трева“ и vora (от vorare) – „да ядеш, поглъщаш“

Галерия редактиране

Източници редактиране

  1. Tan, Cedric K.W. и др. Scavenging of dead invertebrates along an urbanisation gradient in Singapore // Insect Conservation and Diversity 5 (2). 2011-03-30. DOI:10.1111/j.1752-4598.2011.00143.x. с. 138 – 145.
  2. Getz, W. Biomass transformation webs provide a unified approach to consumer–resource modelling // Ecology Letters 14 (2). 2011. DOI:10.1111/j.1461-0248.2010.01566.x. с. 113 – 124.
  3. Castilla, A.M. и др. First evidence of scavenging behaviour in the herbivorous lizard Uromastyx aegyptia microlepis // Journal of Arid Environments 75 (7). July 2011. DOI:10.1016/j.jaridenv.2011.02.005. с. 671 – 673.
  4. Turner, Kelsey L. и др. Abiotic and biotic factors modulate carrion fate and vertebrate scavenging communities // Ecology 98 (9). September 2017. DOI:10.1002/ecy.1930. с. 2413 – 2424.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Scavenger в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​