Мътница (приток на Места)

Вижте пояснителната страница за други значения на Мътница.

Мътница, известна още като Буланък[1] е река в Южна България, област Благоевград, община Хаджидимово, десен приток на река Места. Дължината ѝ е 31 km.[2]

Мътница
41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Благоевград
Община Хаджидимово
Дължина31 km
Водосб. басейн176 km²
Начало
МястоЮжен Пирин
на 1 km СИ от връх Моторок
Координати41°31′12″ с. ш. 23°39′30.96″ и. д. / 41.52° с. ш. 23.6586° и. д.
Надм. височина1685 m
Устие
Мястодесен приток на МестаБяло море (Егейско море)
Координати41°30′11.88″ с. ш. 23°53′21.84″ и. д. / 41.5033° с. ш. 23.8894° и. д.
Надм. височина457 m

Река Мътница извира на 1685 метра надморска височина на 1 km североизточно от връх Моторок (1971 m) в Южен Пирин. В най-горното си течение протича в югоизточна посока в сравнително дълбока и добре залесена долина, а след това до устието си долината ѝ е обезлесена и еродирала. В района на село Лъки пресича широка мраморна ивица, при преминаването на която губи част от водите си. След устието на най-големия си приток Буровица (десен) завива на изток, а след село Илинден — на североизток. Влива се отдясно в река Места на 457 m, на 2,6 km югоизточно от град Хаджидимово.

Площта на водосборния басейн на реката е 176 km2, което представлява 5,11% от водосборния басейн на река Места. Основните ѝ притоци са само десни: Селската река, Буровица (най-голям приток), Орешки дол, Дълбокия дол, Дервенска река.

Река Мътеница има силно променлив режим и влачи голямо количество наноси, от където идва и името ѝ. През лятото и есента в средното и долното течение пресъхва.

По течението на реката в Община Хаджидимово са разположени 2 села: Илинден и Петрелик.

Малка част от водите на реката в долното ѝ течение се използват за напояване.[2][3]

Бележки редактиране

  1. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 26.
  2. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 598.
  3. Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 330.