Неврофармакология
Неврофармакология e изследването на ефекта от лекарствата върху функционирането на нервната система. Има два основни клона на неврофармакологията: бихейвиористична и молекулярна. Бихейвиористичната неврофармакология се фокусира върху изследването на това как лекарствата въздействат на човешкото поведенение (невропсихофармакология), включително изслеване на това как зависимостта от лекарствата и зависимостта и пристрастяването към определени субстанции въздействат върху мозъка.[1] Молекулярната неврофармакология включва изследването на невроните и техните неврохимични взаимодействия, с общата цел на разработване на лекарства, които имат благотворно и полезно влияние върху неврологичната функция. И двете полета са тясно свързани, тъй като са ангажирани с взаимодействията на невротрансмитери, невропептиди, неврохормони, невромодулатори, ензими, вторични съобщители, сътранспортери, йонни канали и рецепторни протеини в централната и периферна нервна система. Изследвайки тези взаимодействия, изследователите разработват лекарства за лечението на множество неврологични заболявания, включително болка, невродегенеративни заболявания като Паркинсон и Алцхаймер, психологически разстройства, пристрастявания и много други.
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Everitt, B. J.; Robbins, T. W. (2005). „Neural systems of reinforcement for drug addiction: from actions to habits to compulsion“. Nature Neuroscience 8 (11): 1481. doi:10.1038/nn1579. PMID 16251991
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Neurochemistry в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |