Негатив във фотографията е най-общо тонално обърнато (по цвят и осветеност) изображение на сниман обект, но може да се нарекат три неща (А., Б. и В.), които да имат връзка по един или друг начин.

Цветен позитив(A) и негатив (B), черно-бял позитив(C) и негатив(D).

Първият негатив е бил направен от Жозеф Ниепс (френски: Joseph Niépce) през май 1816 година [1], а първата цялостна снимка е била на живописен портрет на папа Пий VII, снета през 1822.[1] През 1824 е бил заснет първият пейзаж с камера обскура[1], която само по физически принципи напомня сегашната камера и е била изработена негативна плака върху литографска плоча покрита с битумен, която е била проявена до негатив.[1] Едва през 1828 – 1831[1] е изобретена втората стъпка – втори негативен процес, за обръщане на образа и показване на позитивно изображение.[2]

Негатив редактиране

 

Филмът за 35-mm камери е дълга тясна ивица, покрита с фотохимически активна смес и нанесена върху целулоидна лента. С моментно излагане на лентата на светлина, идваща през обектива на апарата от обекта[3], който заснемаме, се променя химичната структура на веществата върху лентата. Следва прехвърляне на филма и излагане на неосветена лента до изразходване на лентата. Когато се проявява филмът, той представлява дълга лента от малки негативи. Лентата се нарязва на по-малки отрязъци за по-лесно боравене. Всеки един от тези по-малки отрязъци обикновено съдържа от един до няколко тонално обърнати образи, които се наричат негативи. Тези негативи са един вид матрица за отпечатване на други копия.

Негативно изображение редактиране

От оптична гледна точка негатив е тоналната инверсия (тонално обръщане) на цветовете и осветеността на изходящия образ, като светлите части са потъмнени и обратно, а при цветния негатив освен това се наблюдават инверсирани цветове; всеки един цвят на оригинала е представен от допълнителния му цвят[4], [5]; така например червените участъци изглеждат синьо-зелени, зелените – цикламени, а виолетовите-жълти. През 1931 Международната комисия по осветлението (френски: Commission Internationale de l´Eclairage) е приела модел за стандартизация на светлинните тонове, като е определила първичните три цвята: червен (λ=700.0 nm), зелен с дължина на вълната (λ=546.1 nm) и син (λ=435.8 nm), както и алгоритъм за изчисление дължината на вълната на всички останали цветове.[6]

 
Оптичният кръг е представен като шестолъчка с основните три цвята – червен, зелен и син, разположени срещу черните компасни стрелки в центъра. Белите ромбове сочат към допълнителните им цветове.

Негативен филм редактиране

По стечение на обстоятелствата много фотографски процеси създават няколко негативни изображения: химикалите, участващи в процесите се видоизменят при излагане на светлина и при проявяването им тези изложени на светлината химикали стават непрозрачни[7] в права пропорционалност на количеството погълната от тях светлина – колкото повече светлина са погълнали, толкова по-непрозрачни.[8] После неизложените на светлина химикали лесно биват измити от лентата, оставяйки фиксирани тъмни петна с различа степен на непрозрачност. При повторно осветяване на друга фото-химически активна среда (например фотохартия) със светлина, прекарана през първия негатив, по силата на логиката на първия процес, се получава негатив на негатива – тоест позитивен образ върху крайното местопредназначение – хартия, филм или друга медия. В известен смисъл фотографията поради това е двустепенен процес.

Диапозитив редактиране

При нужда да се направят диапозитиви, съществува специален фотохимичен процес, изработен за изпълнение на тези цели, който извършва двустепенното фотохимично превръщане в една стъпка, като след измиване на лентата, върху нея остава позитивен образ. Процесът на заснемане е сравнително лесен за опитен фотограф с добър филм и камера,[9] Процесът на проявяване на диаозитиви се нарича E-6.[10] неавтоматичното проявяване на филма е изкуство.[11]

Вижте също редактиране

Външни препратки редактиране

Източници редактиране

  1. а б в г д Изобретяване на фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията // Maison Nicephore Niepce. Academie des Sciences, 2007. Архивиран от оригинала на 2004-02-02. Посетен на 2009-01-04.
  2. Изобретяване на фотографията. Серия от уеб-страници, посветени на създаването на фотографията, посетена на 4 януари 2009. [1] Архив на оригинала от 2009-01-02 в Wayback Machine.
  3. How Photographic Film Works. Woodworth, C.. © 1998 – 2009 HowStuffWorks, Inc.[2], посетена на 4 януари 2009. ...the reflected light causes a chemical change to the photographic film inside the camera...
  4. Hess, Robert Color Basics. Pump up the Contrast.(2008).[3]
  5. Basic techniques for combining colors.(2000 – 2008). Tiger Color.[4] Архив на оригинала от 2019-09-10 в Wayback Machine.
  6. Peres, Michael R. (2007) The Focal Encyclopedia of Photography: Digital Imaging, Theory and Applications, History, and Science.Focal Press. стр. 388. ISBN 0-240-80740-5
  7. Rosen, M.J.; Devries, D.L. (2002) Photography & Digital Imaging. Глава:Range of density in film images pp.114 – 115. ...areas of the film receiving much light will possess greater silver density.... ISBN 0-7575-1159-7. [5]
  8. Photography I Study Guide – Developing film & Making a Print[6] Архив на оригинала от 2006-09-26 в Wayback Machine.
  9. Diapositives (Color Slides).[7] Архив на оригинала от 2008-04-20 в Wayback Machine.
  10. Photo Glossary – C (1999 – 2008). [8]
  11. C-41 Negatives Developmentпосетена 4 януари 2009. [9]

Разширен превод с намерени източници за представени твърдения.

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Negative (photography) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​