Неджметин Ербакан
Неджметин Ербакан (на турски: Necmettin Erbakan) е турски политик, инженер и академик. В периода 28 юни 1996 – 30 юни 1997 г. е министър-председател на Турция. По-късно е подтикнат от военните да се оттегли като премиер, а по-късно и от Конституционния съд на Турция, за нарушение в разделението между религия и държава.[1][2]
| Неджметин Ербакан Necmettin Erbakan | |
 Неджметин Ербакан през 2006 г. | |
| Роден |
29 октомври 1926 г.
|
|---|---|
| Починал | 27 февруари 2011 г. (на 84 г.)
Анкара, Турция |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Религия | сунитски ислям |
| Учил в | Лондонски университет |
| Политика | |
| Професия | политик, инженер, академик |
| Партия | Партия на националния ред (1970 – 1971); Национално спасение (1972 – 1981); Партия на благоденствието (1987 – 1998); Партия на добродетелта (1998 – 2001); Партия на щастието (2003 – 2011) |
| 36-и министър-председател на Турция | |
| 28 юни 1996 – 30 юни 1997 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Нермин Ербакан (1943 – 2005) |
| Деца | Зейнеп, Елиф, Фатих |
| Подпис |  |
| Неджметин Ербакан в Общомедия | |
Политическата идеология и движение – Национално мнение, основано от Ербакан, призовава за укрепване на ислямските ценности в Турция и премахване на това, което Ербакан възприема като негативно светско влияние на западния свят в полза на по-близки отношения с мюсюлманските страни. Политическите възгледи на Ербакан са в противоречие с основния принцип на секуларизма в Турция, завършващ с отстраняването му от длъжност. С тази си идеология, той е основател и лидер на няколко значими ислямски политически партии в Турция от 1960-те до 2010–те: Партия на националния ред, Национално спасение, Партия на благоденствието, Партия на добродетелта и Партия на щастието.
Биография редактиране
Завършва машинно инженерство в Истанбулския университет през 1948 г. Продължава научните си занимания във Висшето техническо училище в Аахен, Западна Германия. По-късно работи за фирмата Deutz.
През 1965 г. става професор в Истанбулския технически университет. От 28 юни 1996 г. до 30 юни 1997 г. е министър-председател на Република Турция. Женен, баща на три деца.
Политическа дейност редактиране
През 1970 г. основава „Партията на националния ред“, която година по-късно е забранена. През 1973 г. основава Националната партия на благото, от името на която участва в три коалиции в периода до 1978 г.
След военния преврат от 12 септември 1980 г. е арестуван, две години по-късно му е наложена 10-годишна забрана за политическа дейност. През 1987 г. е избран за председател на „Партията на благоденствието“, от чието име застава и начело на правителството от 28 юни 1996 г. Политиката на воденото от него коалиционно правителство влиза в явно противоречие с обявената от Мустафа Кемал Ататюрк светска държавна доктрина в Турция. На 30 юни 1997 г. Ербакан е принуден под силния натиск на турските военни да напусне премиерското място, партията му е забранена, а самият той получава нова 5-годишна забрана за политическа дейност.
Ербакан участва дейно в основаването на „Партията на добродетелта“, която е забранена от турския конституционен съд. Ербакан счита, че в исторически и икономически аспект ислямът е единственото спасение за човечеството.
Възгледи редактиране
Неговата външна политика има два основни стълба: панислямизъм и борба срещу ционизма. Той създава D-8 или Развиващата се осморка, за да постигне икономическо и политическо единство между мюсюлманските страни. Той има осем членове, включително Турция, Иран, Малайзия, Индонезия, Египет, Бангладеш, Пакистан и Нигерия.
Ербакан има приятелство с Жан-Мари Льо Пен, поради споделеното им убеждение, че християнската и ислямската цивилизация са несъвместими и сходните им десни националистически идеологии.[3]
Източници редактиране
Външни препратки редактиране
В Общомедия има медийни файлове относно Неджметин Ербакан- ((tr)) Биография на Неджметин Ербакан Архив на оригинала от 2018-03-29 в Wayback Machine. в уебсайта на Партията на щастието
