Нефелин
Нефелинът (нефелит) е скалообразуващ минерал от едноименната група в клас алумосиликати. Представлява калиево-натриев алумосиликат на силициевата киселина. Наименованието му произлиза от гръцката дума „нефели“ (νεφέλη), означаваща облак. Дадено му е, тъй като потъмнява при потапяне в киселина. Остаряло название е елеолит, получено поради мастния му блясък (маслен камък).[1] Друг синоним на името е нефелит.[2]
| Нефелин | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | NaAlSiO₄ |
| Класификация на Щрунц | 9.FA.05 |
| Характеристики | |
| Цвят на чертата | бяло |
| Нефелин в Общомедия | |
Химичен състав редактиране
Химичната формула на нефелина е KNa3(AlSiO4)4, а емпиричната – Na0,75K0,25Al(SiO4). Съдържа 5 – 6% К2О, около 16% Na2О, около 33% Al2O3 и приблизително 44% SiO2. Като примеси се срещат известно количество СаО, MgO, BaO и други.[1][2] Съотношението на химичните елементи в състава му е калий – 6,69%, натрий – 11,80 %, алуминий – 18,47%, силиций – 19,23%, кислород – 43,81%.[2]
Лесно се разтвря в сярна и солна киселина, като отделя SiO2.[3]
Морфология редактиране
Нефелинът е вулканичен минерал, характерен за магмени скали, богати на алкални елементи, особено натрий, и бедни на SiO2.[1] Среща се и в пегматитови жили, генетично свързани с дълбочинни алкални вулканични скали.[3] Той е главната съставна част на нефелиновите сиенити и техните вулканични аналози фонолитите. Образуването му в повечето случаи се дължи на асимилацията на карбонатни скали от базична магма. Значителна роля за този процес, наричан нефелинизация, играят някои летливи вещества като СО2, Н2О, F и други.[1]
Кристалите на нефелина обикновено са късопризматични и доста по-рядко – с пирамидални стени. Среща се обикновено като зърнести или масивни агрегати – твърди, плътни, зърнести маси, като включвания в скали и като дребни, шестоъгълни, призматични или пластинчести кристали в кухините на лавата.[1][3] Рядко е под формата на малки кристали в порите на вулканични бомби.[4]
Структура редактиране
Кристалната структура на нефелина е хексагонално-пирамидална. Отговаря на деформиран тетрадимитов тип, в големите празнини на който са включени алкалните катиони. Заместването на силициевите атоми от алуминиеви обуславя полярния характер на кристалите, а завъртането на силициевите и алуминий-кислородните тетраедри изменя структурата така, че тя остава без плоскости на симетрия.[1]
Физически характеристики редактиране
- Цвят – безцветен или бял. Може да бъде оцветен от примеси в жълтеникаво, червеникаво-кафяво, керемидено червено, сиво.[1][3]
- Цвят на чертата – бял[2]
- Прозрачност – прозрачен, полупрозрачен до непрозрачен[2]
- Блясък – стъклен[2]
- Твърдост по скалата на Моос – 5,5 – 6[1]
- Относително тегло – 2,66 g/c[2]
- Плътност – 2,55 – 2,65, средно 2,59[2]
- Молекулно тегло – 146,08[2]
- Цепителност – несъвършена по (1010) и (0001)[1]
- Лом – мидест. При по-крехките скали се характеризира с полуизвити повърхности.[2]
- Крехкост – крехък[4]
Оптични свойства редактиране
- Тип – едноосен кристал[2]
- Оптически релеф – нисък[4]
- Показател на пречупване – nω = 1,529 – 1,546 nε = 1,526 – 1,542[4]
- Максимално двойно лъчепречупване – δ = 0,003 – 0,004[4]
- Луминесценция – няма[2]
- Флуоресценция – няма[2]
- Радиоактивност (Grapi) – 95,15[4]
Кристалографски свойства редактиране
Други характеристики редактиране
- Клас – Алумосиликати[1]
- Група – Нефелинова[1]
- IMA статус – действителен, описан преди 1959 година[2]
- Свързани минерали – алкални фелдшпати (албит и други), биотит, илменит, апатит[3]
- Типични примеси – Mg, Ca, H2O[4]
- Година на откриване – 1800[2]
- Произход на името – от гръцкото „нефели“ (νεφέλη), означаващо облак.[1]
- Особености:
- – На повърхността бързо ерозира и става матов. Поради бързото му изветряне в някои скали често се появяват дълбоки вдлъбнатини между другите минерали.[3]
- – Може да бъде объркан с фелдшпат или кварц. От фелдшпата се отличава по слабата си цепителност, а от кварца – по разтворимостта си в сярна и солна киселина.[3]
Употреба редактиране
Нефелинът е руда, използвана за получаване на алуминий. Използва се като тор в земеделието, като суровина в производството на стъкло, в керамичната промишленост, като абразивен материал за получаване на изкуствен корунд, в циментовата промишленост, за получаване на сода и силикагел и други. Отпадъците от преработване на нефелиновата руда се използват за изливане на изкуствени камъни за строителството.[3]
Находища редактиране
Известни находища на нефелин се намират в:
- Швеция – Алньо и Фен[1]
- Германия – платото Айфел, планината Оденвалд, край град Лебау в Саксония[4]
- Италия – регион Лацио край Рим и Валерано, а прозрачни кристали с размери до 5 mm се срещат във вулканичните скали при Везувий[3][4]
- Румъния – Дитро[1]
- Норвегия[1]
- Гренландия[3]
- Украйна – Южен Донбас, Приазовието[4]
- Русия – Най-голямото находище се намира при Кия-Шалтирское, близо до град Ачинск, Красноярски край. Богати находища има още на Колския полуостров и в Илменските планини.[3][4]
- САЩ – Арканзас[1]
- Афганистан – мините Ляджур Медам и район Сар-е-Санг[4]
- Танзания – вулканът Ол Дойньо Ленгай[4]
- Кения[1]
- Мароко – Аули – кристали до 1 – 2 cm, Атласките планини[4]
- Канада – Квебек, Онтарио – кристали с размери над 10 cm. Тук е намерен един от най-големите нефелинови кристали с дължина около 60 cm.[4]
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т Иван Костов – „Минералогия“/изд. „Техника“/София/1993/ISBN 954-03-0112-2/стр.362
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ((en)) Mineral Data/General Nepheline Information
- ↑ а б в г д е ж з и к л м ((ru)) Geolib/Минералогия/Нефелин
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п ((ru)) Горная энциклопедия „Все о геологии“/Нефелин