Николай Бойков
Николай Павлов Бойков (НПБ, Николай П. Бойков) е български писател, публицист, литературен критик и преводач.[1]
| Николай Бойков | |
| български писател и преводач | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет Дебреценски университет |
| Работил | писател, преводач |
| Литература | |
| Жанрове | стихотворение, разказ, роман |
Биография редактиране
Роден е във Видин на 26 януари 1968 г.[2] Завършва Математическата гимназия във Видин през 1985 г. След това е приет да учи информатика в Софийския университет. След 2 семестъра в политехника в Унгария се прехвърля в специалност „Унгарска филология“ в Дебреценския университет „Лайош Кошут“ и се дипломира през 1994 г.
Преподавател е по унгарски език и литература в Софийския университет от 1998 до 2005 г.[3]
Съставител е на сборника „Прози“ на Миклош Месьой (редактор, съпреводач и преводач, „Сонм“, 2003)
Водещ редактор е на 6 броя на „Литературен вестник“ (2000, 2001, 2003, 2005, 2006, 2019) на унгарски език, както и на детски античен брой (2002).
Бойков е открито хомосексуален.[4] Живее в София.
Избрана библиография редактиране
Поезия редактиране
- „Метафизики“, изд. „Свободно поетическо общество“, 2000 г.[5]
- „Стихотворения с биография“, „Жанет 45“, 2003 г.[6]
- „Ояснен в любов“, самиздат, 2005 г.
- „101 посвещения“, Small stations press, 2019 г.
Проза редактиране
Избрани преводи редактиране
- Петер Естерхази, „Погледът на графиня Хан-Хан“ („Сонм“, 2000)
- Ференц Сий, „Кула-кора“ („Сонм“, 2002)
- Силард Борбей, „Вместо което да“ („Сонм“, 2002)
- Петер Надаш, „Собствена смърт“ („Алтера“, 2011)[9]
- Имре Кертес, „Английското знаме“ („Алтера“, 2011)[10]
- Ищван Йоркен, „Едноминутни новели“ („Жанет 45“, 2012)
Източници редактиране
- ↑ Стефка Павлова, „Николай Бойков: Няма истини, за които не бих писал“, bnr.bg, 02.10-2019 г.
- ↑ Александър Христов, „Николай Бойков“, kadar25.com, 02.12.2019 г.
- ↑ Николай Павлов БОЙКОВ, vidin-almanac.bg
- ↑ Николай Бойков, balkansbg.eu
- ↑ Пламен Панайотов, „A metafizikának nincs nelve“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 19, 16 май 2001 г.
- ↑ Мира Душкова, „За едно безкомпромисно стихотворение“, рец. във в. „Литературен вестник“, 3 декември 2003 г., електронна публикация в LiterNet, 25 април 2005 г., № 4 (65)
- ↑ Милена Кирова, „... не те чуват навярно...“, рец. във в. „Култура“, бр. 16 (2588), 29 април 2010 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, рец. във в. „Култура“, бр. 4 (2576), 5 февруари 2010 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 33 (2651), 7 октомври 2011 г.
- ↑ Кирил Василев, „Свидетелството на самоотречението“, рец. във в. „Култура“, бр. 17 (2635), 6 май 2011 г.
Външни препратки редактиране
- Стихове и проза на Николай Бойков в LiterNet
- Текстове на Николай Бойков в Public Republic Архив на оригинала от 2016-08-01 в Wayback Machine.
- Стихотворения, статии и преводи на Николай Бойков в Грозни пеликани
- Анкета с Николай Бойков в проекта Отворена литература
- „Писма до Петър“ в LiterNet
- „Българският пътеводител“, във в. „Литературен форум“, бр. 41, декември 2001 г.
- „Един ден на преводача“, „Литературен вестник“, бр. 36, ноември 2002 г.
- Литературна критика за Николай Бойков в LiterNet.