Никола Бацаров

Тази статия е за българския просветен деец. За българския електроинженер вижте Никола Бацаров (електроинженер).

---

Никола Иванов Бацаров е български учител и обществен деятел от периода на Възраждането и първите години след Освобождението на България от османско владичество.

Никола Бацаров
български юрист и просветен деец
Фото: Димитър Карастоянов
Роден	9 март 1818 г. Калофер, Османска империя
Починал	13 декември 1892 г. Нови пазар, Княжество България
Учил във	Велика народна школа

Биография

Роден в Калофер в 1818 година, той получава началното си образование в родния си град и в Цариград, по-късно учи при Неофит Рилски и Неофит Бозвели в Габрово. През 1849 г. Бацаров се установява като учител в Мачин, Северна Добруджа. Допринася много за налагането на българския език в училище и в църковното богослужение за сметка на гръцкия. Остава в Мачин до края на Кримската война. След временното завземане на града от руските войски спомага за организиране на доброволчески отряди в помощ на руснаците.

От 1858 до 1866 г. живее и учителства в Шумен. Включва се дейно в борбата срещу гръцкото духовенство за самостоятелна българска църква, издига се до главен секретар на Шуменската църковно гражданска община. Сътрудник на възрожденските списания и вестници „Цариградски вестник“, „Български книжици“, „Дунавски лебед“, „Слово“. Поддържа кореспонденция с националния революционер Георги Раковски.

След 1866 г. Бацаров развива обществена дейност на различни места в Североизточна България (Варна, Русе, Провадия, Дивдядово), подпомага организирането на Варненската епархия. След Освобождението се установява в Нови пазар, става кмет на града, впоследствие е мирови съдия.

Никола Бацаров е баща на генерал-майор Иван Бацаров. Запазеният в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ личен архив на Бацаров съдържа кореспонденцията му и автобиография, представляващи ценни източници за историята на църковно-националните борби и обществения живот в Мачин, Шумен и другите места, където е живял.