Никола Ромео
Никола Ромео е италиански инженер и предприемач, собственик на италианския автомобилен производител Alfa Romeo.
| Никола Ромео Nicola Romeo | |
| основател на Алфа Ромео | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Магрельо, Италия |
| Националност |  Италия |
| Учил в | Неаполитански университет Федерико Втори |
| Техника | |
| Област | автомобилостроене |
| Семейство | |
| Съпруга | Анджелина Валадин |
| Деца | Маурицио, Едоардо, Николас, Елена, Джулиета, Пиера и Ирена. |
| Никола Ромео в Общомедия | |
Биография редактиране
Никола Ромео е роден на 28 април 1878 г. в градчето Сант'Антимо, близо до Неапол, Италия. Завършва за машинен инженер в Политехническия университет в Неапол (Politecnico di Napoli, днес Неаполитански университет Федерико Втори). Продължава инженерното си образование в Лиеж, Белгия, където получава диплома за електроинженер.
През 1911 г. Ромео се връща в Италия, където основава собствена фирма, „Ing. Nicola Romeo e Co.“ Компанията произвежда оборудване за добивната индустрия. Щом компанията укрепва, той решава да я развие още и през 1915 г. купува по-голямата част от миланската компания A.L.F.A. (Anonima Lombarda Fabbrica Automobili), произвеждаща автомобили. Три години по-късно, през 1918 г., Никола Ромео става единствен собственик на компанията. Впоследствие A.L.F.A. е преименувана на „Società Anonima Italiana Ing. Nicola Romeo“. Първият автомобил, който получава названието и емблемата Alfa Romeo, е Torpedo 20/30 HP. По негово време компанията започва производство и на военни и спортни автомобили. Компанията има добра репутация, но през 1927 г. е близо до ликвидация заради голяма задлъжнялост. Ситуацията довежда до напускането на Ромео от компанията през 1928 г.[1]
От 1929 до 1938 г. е сенатор в едната от камерите на италианския парламент, от парламентарната група на Националната фашистка партия.
Ромео е бил женен за португалката Анджелина Валадин (Angelina Valadin). От този брак той има 7 деца: Маурицио, Едоардо, Николас, Елена, Джулиета, Пиера и Ирена.[2]
Никола Ромео умира на 15 август 1938 г. в дома си в Магрельо, на езерото Комо, на 62-годишна възраст.
Едва след 70 години, в чест на 130-ата годишнина от раждането му, Неапол посвещава на паметта на Никола Ромео една улица, наричайки я Via Nicola Romeo.
Удостоен е с орден на Короната на Италия през 1912 г.
Литература редактиране
- Erminio Mascherpa, E.471, Locomotive di sogno, Rovereto, Editore Nicolodi, 2005. ISBN 88-8447-199-0
- Salvo Bordonaro, Le locomotive di Nicola Romeo, in Tutto treno & storia, (2012), n. 27, pp. 60 – 69
Източници редактиране
- ↑ Documentary narration by Matthew Franklin. // alfalegend.com. Архивиран от оригинала на 2008-03-31. Посетен на 18 февруари 2008.
- ↑ notes9.senato.it // Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 2016-12-29.