Никола Фламел
Никола̀с Фламѐл (на френски: Nicloas Flamel [nikɔla flamɛl]) е средновековен френски преписвач и продавач на ръкописи.
| Никола Фламел Nicolas Flamel | |
| френски алхимик | |
 Никола Фламел, гравюра от XIX век | |
| Роден |
около 1340 г.
|
|---|---|
| Починал |
Париж, Франция |
| Никола Фламел в Общомедия | |
След смъртта си добива популярност като алхимик заради предполагаемата му работа върху философския камък.
Около един век след смъртта му под негово име биват издавани по-ранни текстове. Едва в началото на 17 век се появява томът съдържащ Les figures hiérogliphiques de Nicolas Flamel („Йероглифическите фигури на Никола Фламел“), но прочитът показва, че текстът е съчиняван във времето след неговата смърт. Легендата за Фламел и неговият успех като алхимик[1] дължи много парижките книжари, които издават и продават подобни съчинения.
Легендата за Фламел редактиране
Никола Фламел е добил слава като един от най-изтъкнатите алхимици на своето време. Алхимията е странна смесица от химия, ботаника, медицина, астрономия и астрология. Тя има дълга и интересна история, била е изучавана в Древна Гърция и Китай и се твърди, че е основата за съвременната химия. Знаем немалко неща за него, защото не само че собствените му записки още съществуват, но и доста други хора са писали за него, докато е бил още жив.
Той се родил през 1330 година и си изкарвал прехраната като книгопродавец и писар – пишел писма и правел копия на книги за клиенти. Един ден купил една много специална книга. Никола Фламел ни е оставил много подробно нейно описание: обкована с мед книга, написана върху материал, наподобяващ пресована дървесна кора.
Заедно със своята съпруга – Пернел, той прекарал повече от двайсет години в път из цяла Европа, мъчейки се да преведе странния език, на който била написана книгата.
Никой не знае какво се е случило с Никола Фламел по време на това пътешествие. Това, което се знае, е, че когато се върнал в Париж в края на четиринадесети век, той бил невероятно богат. Бързо плъзнал слух, че в тази книга Фламел е открил двете велики тайни на алхимията: как да създаде философски камък, който превръща обикновените метали в злато, и как да се сдобие с безсмъртие. Нито Никола, нито Пернел никога не потвърдили слуховете, нито разкрили как са забогатели толкова.
Макар че Никола и Пернел продължили да си живеят тихо и скромно, те дали голяма част от парите си за благотворителност и построили болници, църкви и сиропиталища.
Архивите сочат, че Пернел умряла първа през 1397; не след дълго, през 1418 година, е регистрирана и смъртта на Никола Фламел. Къщата му била продадена и новите собственици опустошили целия дом, търсейки останки от голямото богатство на семейство Фламел. Не открили нищо.
По-късно, в една непрогледна нощ, някой нахлул в гробницата на Никола и Пернел Фламел и тогава се разбрало, че тя е празна. Дали двамата са били заровени в тайни гробове, или изобщо не са умирали? В Париж се разпространил слухът за празната гробница и почти мигновено се родила легендата за безсмъртния Фламел.
През следващите години се говорело, че семейство Фламел били забелязвани на различни места из Европа.
В литературата редактиране
Oбразът на алхимиста Фламел привлича вниманието и стимулира въображението на редица творци през последните два века. Жерар дьо Нервал пише своята пиеса „Никола Фламел“ през 1828 г. Виктор Юго го споменава в Парижката Света Богородица, когато Фроло отива да поклонение на гроба с йероглифната плоча. Появява се също в пиесата „Кулата сен Жак“ (1856) от Александър Дюма. Организаторът на сюреализма, Андре Бретон, коментира Фламел на няколко страници[2]. В 1936 г. Лео Ларгиер издава романизираната биография „Никола Фламел, правещият злато“[3]. Фламел се появява в една от книгите на Джоан Роулинг, споменван е от Дан Браун в Шифъра на Леонардо и участва в романите на Майкъл Скот (създал цяла поредица, посветена на Фламел – „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“).
Критически възгледи редактиране
Името на Фламел започва да добива известност около един век след неговата смърт. Първоначално става известно, че той е бил доста по-заможен, отколкото се предполагало. Появява се интересът към надгробната му плоча и тази фиксирана на неговата къща. По-късно започва издаването на текстове от негово име, като най-голяма популярност добива „Книгата с йероглифите на Фламел“, за която липсват следи преди отпечатването ѝ в началото на 17 век. Още в средата на 18 век абат Вилен разглежда критично наличните сведения и обръща внимание на документи издаващи, че Фламел активно се занимавал с покупко-продажба на недвижима собственост. Отбелязва също, че обясняването на богатство чрез алхимия или друг тайнствен способ не е необичайно за предходните векове[4].
Изглежда безспорно, че като източник за Книгата с йероглифите е използвана издадената в Базел през 1572 г. Artis auriferae (За изкуството на правене на злато).[5]
Източници редактиране
- ↑ Преразказите са доста еднообразни и лесно проследими към първоизтичника. За едно кратко изложение вж. Корсети Ж.-П., История на езотеризма, София: Мириам, 1997, с.188 – 90
- ↑ Бретон А., Два манифеста на сюреализма София:ЛИК 2009 ISBN 954-607-301-6 (втори манифест)
- ↑ Larguier L., Nicolas flamel, le faiseur d'or, Paris, 1936
- ↑ Étienne François Villain, Histoire critique de Nicolas Flamel et de Pernelle sa femme: recueillie d'actes anciens qui justifient l'origine & la médiocrité de leur fortune contre les imputations des alchimistes: on y a joint le testament de Pernelle & plusieurs autres pieces intéressantes, 1761, (google books)
- ↑ Gagnon C., Découverte de l'identité de l'auteur réel du Livre des figures hiéroglyphiques, Anagrom, Paris, Éditions Maisonneuve et Larose, n° 7 – 8, 1976, p. 106 – 7