Никомахова етика

„Никомахова етика“ (на гръцки език: Ηθικά Νικομάχεια) е етическо произведение, едно от основните произведения на Аристотел, което се състои от три книги и което той посвещава на сина си Никомах.

Никомахова етика
Ἠθικὰ Νικομάχεια
Първата страница на „Никомахова етика“, издание от 1837 г.
Автор	Аристотел
Оригинален език	старогръцки
Вид	трактат

Идея на творбата

Аристотел, изобразен с „Никомаховата етика“ в ръка на фреската Атинската школа

В „Никомахова етика“ са представени възгледите на Аристотел за поведението, което човек трябва да следва в своя живот. За нравствени ценности се посочват духовните възможности и способности на индивида. Етическите принципи, отразени в етиката, са насочени към: определяне на благата, към постъпките на отделния човек и отражението на тези постъпки върху общата дейност на човека: „Всяка постъпка и съзнателен избор изглежда се стреми към някакво благо“. Проблемите, заложени в творбата, оказват силно влияние върху европейската култура.

Синтез

В „Никомахова етика“ Аристотел извършва синтез на постиженията на античните философи в областта на етиката, като систематизира техните възгледи. Дори коментира и критикува мненията на другите мислители, и едновременно с това поставя редица нови проблеми, на които дава определения и ги анализира.

Композиция

Трактатът „Никомахова етика“ се състои от 10 книги, които последователно разглеждат проблемите за доброто и щастието, добродетелта изобщо и разновидностите ѝ, справедливостта като нравствено качество и като правно-политическа норма, нравствените свойства в рамките на малките общности и в системата на държавата. На края на своето произведение Аристотел съсредоточава вниманието си върху духовните парадигми, отнасящи се до абсолютното и върховно начало на човешкото битие.