Нисия
Тази статия е за селото в дем Воден. За селото в дем Александрия вижте Ниси (дем Александрия). За селото в дем Гревена вижте Ниси (дем Гревена).
Нисия или Ниси (на гръцки: Νησί, Ниси) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.
| Нисия Νησί | |
| — село — | |
  Нисия  Нисия  Нисия | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Нидже |
| Надм. височина | 520 m |
| Население | 332 души (2021 г.) |
География редактиране
Селото се намира на около 8 km северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 520 m надморска височина в склоновете на планината Нидже (Ворас).[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В 1741 година южно от селото е построена възрожденската църква „Рождество Богородично“, която в 1969 година е обявена за паметник на културата.[2]
В XIX век Нисия е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Ниссіе като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Нисия (Nissia) е посочено като село във Воденска каза с 45 къщи и 243 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нисия живеят 340 жители българи християни.[5] Според Христо Силянов след Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия,[6] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нисия (Nissia) има 368 българи екзархисти.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Нисия попада в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нисия (Нисија) има 60 къщи славяни християни.[8]
През Втората световна война в Нисия е установена българска общинска власт. Край селото воденската чета на българската паравоенна организация Охрана разбива андартска чета, като пленява и разстрелва водача ѝ полковник Куцокьорис.[9]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция и много от жителите му бягат в Югославия.[1]
Селяните произвеждат предимно жито, арпаджик, ябълки и череши. В 1956 година най-плодородните им земи са потопени под новосъздаденото Владовско езеро.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Градища[10][11] | Γκράντιστα | Палюри | Παλιοϋρι[12] | връх на СЗ от Нисия[10][11] |
| Аса Баглар[11] | Άσά Μπαγλάρ | Амбелия | Αμπέλια | местност на СЗ от Нисия[11] |
| Попова нива[11] | Πόποβα Νίβα | Хорафи ту Папа | Χωράφι του Παπά[12] | връх на СЗ от Нисия[11] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 353[1] | 347[1] | 497[1] | 607[1] | 533[1] | 656[1] | 510[1] | 508[1] | 587[1] | 415 | 382 |
Личности редактиране
Хаджи Христо Българин (1773/4 - ?), български революционер, участник в гръцката война за независимост- Христо Гогов (Χρήστος Γώγος), гръцки андартски деец от трети клас (1905 – 1909)[13]
- Сотир Христов Гарелов (1881 - след 1944), български учител, свещеник и революционер от ВМОРО
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 52. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ 27702/25-1-1969 - ΦΕΚ 84/Β/5-2-1969 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2016-03-05. Посетен на 16 март 2018.
- ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)