Уикипедия

Норт Американ F-100 Супер Сейбър

Норт Американ F-100 Супер Сейбър (на английски: North American F-100 Super Sabre) е американски свръхзвуков изтребител – прехващач, произведен от Норт Американ. На въоръжение в USAF между 1954 и 1971 г. В Националната гвардия на САЩ остава на въоръжение до 1979 г.

F-100 Супер Сейбър
Описание
Страна производител САЩ
Типизтребител – прехващач
ПроизводителНорт Американ
Произведен1953 г.
Произведени бройки2294
Единична цена$697 029 (F-100D)[1]
Първи полет25 май 1953 г.
Използван отВВС на САЩ
ВВС на Турция
ВВС на Тайван
ВВС на Франция
ВВС на Дания
В експлоатация от27 септември 1954 г.
В експлоатация до1979 г.
Състояниене се използва
Тактико-технически данни
Екипаж1
Дължина15,2 m
Размах на крилете11,81 m
Височина4,95 m
Тегло (празен)9500 kg
Тегло (пълен)15 800 kg
Товароспособност6300 kg
ДвигателPratt & Whitney J57-P-21/21A turbojet
Крайсерска скорост910 km/h
Макс. скорост1390 km/h; Мах 1,13
Далечина на полета без допълнителни резервоари3210 km
Таван на полета15 000 m
Набиране на височина114 m/s
Време за набиране на 10 km височина2,5 min
Аеродинамично качество13,9
Норт Американ F-100 Супер Сейбър в Общомедия

История редактиране

През януари 1951 г. Норт Американ печели поръчка от USAF за построяването на високоскоростен изтребител със стреловидност на крилото 45°. Окончателния вариант на машината е утвърден от американските военни на 30 ноември 1951 г. През август 1952 г. е направена първата поръчка за 250 самолета.

Дизайн редактиране

Еднодвигателен изтребител – прехващач със стреловидно крило и с възможности за нанасяне на удари по земни цели. Първият полет на прототипа е проведен на 25 май 1953 г.

Експлоатация редактиране

F-100 Супер Сейбър започва да постъпва на въоръжение в USAF през зимата на 1953 – 1954 г. Първото боеготово съединение е 479 – то авиокрило от военновъздушната база Джордж, Калифорния. Авиокрилото достига боеготовност на 27 септември 1954 г. Самолетът остава на въоръжение в USAF до 31 юли 1971 г., когато е проведена и последната бойна мисия с негово участие. В Националната гвардия на САЩ машината е на въоръжение до края на 1979 г., а във ВВС на Турция остава и след 1982 г. Общия брой произведени машини за този период е 2294.

Бойно използване редактиране

Норт Американ F-100 Супер Сейбър е основен самолет във ВВС на САЩ. На въоръжение е и в други страни, което определя широкото му бойно използване. Участието на машината в бойни действия е представено в хронологичен ред.

Виетнам редактиране

На 16 април 1961 г. шест F-100 Супер Сейбър излитат от авиобазата Кларк, Филипини за действия в Югоизточна Азия.

На 18 август 1964 г. е свалена (със зенитно оръдие) първата машина пилотирана от старши лейтенант Колин А. Кларк от състава на 428-о тактическо авиокрило.

 
F-100Ds от 416-о тактическо авиокрило, Да Нанг, Южен Виетнам, 1965 г.
 
Американски F-100D стреля с ракети в Южен Виетнам, 1967 г.

На 4 април 1965 г. над моста Тан-хоа е проведен първият въздушен бой във войната между F-100, пилотиран от капитан Доналд У. Килгъс и северновиетнамски МиГ-17. След първоначален артилерийски двубой, виетнамският самолет е свален с ракета въздух – въздух AIM-9 Sidewinder. Това е първата въздушна победа на USAF във войната. В първите етапи на бойните действия изтребителят се представя в близките въздушни боеве много по-добре от далеч по-високо технологичния F-4 Фантом. Причините са в по-добрата маневреност на Супер Сейбъра и наличието на оръдейно въоръжение. По време на конфликта F-100 демонстрира многоцелевост. Възможностите за нанасяне на удари по наземни цели се оказват по-големи от първоначално предвидените.

Генерал Джордж С. Браун от USAF, командващ 7-а въздушна армия по време на войната заявява пред Конгреса на САЩ през 1973 г., че Норт Американ F-100 Супер Сейбър е най-добрия американски самолет участвал във военните действия. След включването на Националната гвардия (въоръжена със същата машина) в конфликта, фактите са повече от красноречиви: F-100 извършват само от месец май 1968 до месец април 1969 г. повече от 24 000 бойни полета с продължителност около 38 000 часа. Средно на ден са осъществявани по 24 бойни мисии. При това са загубени 14 самолета и са убити 7 пилоти. Машините са свалени от зенитния огън на противника и няма нито един загубен самолет при въздушни боеве (в същото време високотехнологичния F-4 търпи загуби в близък въздушен бой от по – маневрените МиГ-17 и МиГ-21). Общо по време на военните действия са загубени 242 самолета за 10 години.

Алжир редактиране

Френските ВВС използват активно Супер Сейбър в конфликта в Алжир. Френските самолети излитат от Реймс и нанасят удари на територията на Алжир. Обикновено действат съвместно с изтребител-бомбардировачите Ягуар.

Кипър редактиране

Турските ВВС използват активно самолета при инвазията в Кипър през 1974 г. Съвместно с F-104G Starfighter те поддържат дебаркиралите турски дивизии и нанасят удари по наземни цели в околностите на Никозия.

Варианти редактиране

Норт Американ F-100 Супер Сейбър има 18 варианта, основно по експортните модификации. По-известните от тях са:

  1. RF-100A – през 1958 г. е доставен за ВВС на Тайван.
  2. F-100D – най-разпространената версия, с подобрена авионика и допълнителни резервоари. Произведени са 1274 такива машини.
  3. NF-100F – носител на тактическо ядрено оръжие.
  4. TF-100F – експортен вариант за ВВС на Дания.
  5. F-100S – за френските ВВС. Самолетът е снабден с двуконтурен турбореактивен двигател Ролс-Ройс.

Въоръжение редактиране

Оръдия редактиране

  • 4 х 20 mm (0,787 in) „Pontiac M39A1“ – револверни установки.

Ракети редактиране

  • Неуправляеми реактивни снаряди (НУРС) – 4 контейнера;
  • Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-въздух“ AIM-9 Сайдуиндър – 4 броя;
  • Управляеми реактивни снаряди (УРС) „въздух-земя (повърхност)“ AGM-12 Bullpup – 2 броя;

Бомби редактиране

  • Конвенционални с общо тегло до 3190 kg. или
  • Ядрени боеприпаси: 1 x (Мк7, Мк28, Мк38 или Мк43).

Други редактиране

  • Напалм – до два контейнера на подкрилни пилони.

Авионика редактиране

 
Триизмерен изглед на F-100 Super Sabre
  1. Minneapolis-Honeywell MB-3 автопилот;
  2. AN/AJB-1B система за бомбомятане от малка височина;
  3. AN/APR-26 радар.

Триизмерен изглед редактиране

Класическа схема на изтребител – прехващач от началото на 50 – те години на 20 век: монокок със стреловидно крило на 45° и един ТРД разположен по надлъжната ос на машината. Прави впечатление отличното остъкление на кокпита, което осигуява на пилота видимост на около 270°.

Оператори редактиране

  •   Тайван: Тайван получава само модела F-100A в модификация RF-100A. Първите машини са доставени през октомври 1958 г. През 1959 г. са доставени 15, а през 1960 – 65 машини. През 60 – те години са доставяни и самолети втора ръка от участвалите в бойните действия във Виетнам. Най-вероятно става въпрос за 38 машини.
  •   Дания: Дания получава 72 самолета между 1959 и 1974 г. Остават на въоръжение до 1982 г. 23 машини са продадени на Турция.
  •   Франция: Френските ВВС получават 100 самолета F-100 Super Sabre. Първите единици са доставени във Франция на 1 май 1958 г. Всички самолети са зачислени към 4-та тактическа бойна група на НАТО, базирана в Западна Германия. При участието си в Алжирския конфликт част от самолетите са пребазирани в Реймс, Франция. През 1967 г. Франция напуска НАТО и самолетите са върнати на USAF.
  •   Турция: Турция оперира с 206 F-100C, D и F модификации.
  •   САЩ: USAF и Националната гвардия.

Източници редактиране

  1. ↑ Knaack, Marcelle Size. Encyclopedia of U.S. Air Force Aircraft and Missile Systems: Volume 1 Post-World War II Fighters 1945 – 1973. Washington, DC: Office of Air Force History, 1978. ISBN 0-912799-59-5.
  • Anderton, David A. North American F-100 Super Sabre. London: Osprey Publishing Limited, 1987. ISBN 0-85045-622-2.
  • Davies, Peter E. North American F-100 Super Sabre. Ramsbury, Wiltshire, UK: Crowood Press, 2003. ISBN 1-86126-577-8.
  • Donald, David. North American F-100 Super Sabre // Century Jets: USAF Frontline Fighters of the Cold War. London, AIRtime Publishing Inc., 2003. ISBN 1-880588-68-4.
  • Drendel, Lou. Century Series in Color (Fighting Colors). Carrollton, Texas: Squadron/Signal Publications, 1980. ISBN 0-89747-097-4.
  • Gordon, Doug. „Through the Curtain“. Flypast, December 2009 issue. Key Publishing. Stamford. ISSN 0262 – 6950
  • Green, William. The World's Fighting Planes. London: Macdonald, 1964.
  • Gunston, Bill. Fighters of the Fifties. Osceola, Wisconsin: Specialty Press Publishers & Wholesalers, Inc., 1981. ISBN 0-933424-32-9.
  • Hobson, Chris. Vietnam Air Losses: United States Air Force, Navy and Marine Corps Fixed-Wing Aircraft Losses in Southeast Asia, 1961 – 1973. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2002. ISBN 1-85780-115-6.
  • Jenkins, Dennis R. and Tony R. Landis. Experimental & Prototype U.S. Air Force Jet Fighters. North Branch, Minnesota: Specialty Press, 2008. ISBN 978-1-58007-111-6.
  • Pace, Steve. X-Fighters: USAF Experimental and Prototype Fighters, XP-59 to YF-23. Osceola, Wisconsin: Motorbooks International, 1991. ISBN 0-87938-540-5.
  • Thompson, Kevin F. „North American NA-180>NA-262 YF-100A/F-100A/C/D/F Super Sabre.“ North American: Aircraft 1934 – 1999 – Volume 2. Santa Ana, CA: Johnathan Thompson, Greens, Inc., 1999. ISBN 0-913322-06-7.
  • Thompson, Warren E. „Centuries Series: F-100 Super Sabre.“ Combat Aircraft, Volume 9, Issue 3, June–July 2008, London: Ian Allan Publishing.

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Норт_Американ_F-100_Супер_Сейбър&oldid=11319228“.