Ноширо (лек крайцер, 1942)
Ноширо (на японски: 能代) е лек крайцер на Императорските ВМС на Япония от времето на Втората световна война, кораб от проекта крайцери „Агано“.
Описание на проекта редактиране
Ноширо е вторият от четирите леки крайцера на типа Агано, също, както и другите кораби на своя тип, е предназначен да бъде флагман на съединенията разрушители.
История на службата редактиране
Начало на службата редактиране
Ноширо е спуснат на вода от корабостроителницата на флота в Йокосука на 19 юли 1942 г. и влиза в строй по-малко от година след това на 30 юни 1943 г. Първоначално е приписан към японския 1-ви флот, на 15 август 1943 г. Ноширо е предаден на 2-ри флот на вицеадмирал Такео Курита, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, в замяна на Джинзу, който месец по-рано потъва в боя при Коломбангара.
Сражения при островите Гилбърт и Соломоновите острови редактиране
На 18 септември 1943 г. в отговор на авионападенията над Тарава от самолетоносачите на ВМС на САЩ Лексингтън (USS Lexington (CV-16)), Принстън (USS Princeton (CVL-23)) и Белю Ууд (USS Belleau Wood (CVL-24)) Обединеният флот изпраща към Ениветок голямо съединение, но флота на врага не е открит, и корабите се връщат на Трук в архипелага на Каролинските острови.
Аналогично на 17 – 26 октомври 1943 г. Обединеният флот не успява да влезе в бой с американското съединение TF 15, което бомбардира атола Уейк.
На 1 ноември 1943 г. САЩ започват Операцията Шуестринг с цел отвоюването на остров Бугенвил в архипелага на Соломоновите острови. На следващия ден след сражението в залива Императрица Августа (2 ноември 1943 г.) Ноширо се насочва от Трук с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Мая, 7-ми дивизион Судзуя и Могами, 8-и дивизион Чикума и четири разрушителя, и пристига в Рабаул на 5 ноември 1943 г. По време на зареждане в залива Симпсън от танкера Кокуйо Мару крайцерите са атакувани от 97 самолета на американските самолетоносачи Саратога (USS Saratoga (CV-3)) и Принстън. Ноширо получава попадение от торпедо Mark 13.
От 12 ноември 1943 г. Ноширо оказва помощ на кораба от същия тип, Агано, след като последния е торпилиран от подводницата Скемп (USS Scamp (SS-277)), и го води на буксир към Трук.
На 20 ноември 1943 г. американците в хода на „Операция Галваник“ за освобождението на островите Гилбърт десантират на Тарава. Флота на нахлуването от 200 кораба включва 13 линкора и 11 самолетоносача. Ноширо е изпратен от Трук за тяхното прихващане в съединението с крайцерите Судзуя, Кумано, Чокай, Ойодо и няколко разрушителя. Японското съединение е атакувано на 1 януари 1944 г. от самолетите на самолетоносачите Бънкър Хил (USS Bunker Hill (CV-17)) и Монтерей (USS Monterey (CVL-26)). Една от кулите на Ноширо излиза от строя по време на атаката, десет члена на екипажа са убити.
На 19 януари 1944 г. Ноширо е изпратен от Трук на помощ на самолетоносача Ун йо след като последния е торпилиран от подводницата Хедок (USS Haddock (SS-231)), за да го буксира до Сайпан. Ноширо продължава своя път до Йокосука, където влиза за ремонт в сух док, който завършва на 1 февруари 1944 г. По време на ремонта на крайцера са поставени шест трицевни и осем единични 25 mm зенитни оръдия. Така броя стволове 25 mm зенитни оръдия на Ноширо се увеличава до 32 (8x3 8x1).
Сражения за Филипините редактиране
Модернизацията завършва на 28 март 1944 г., и Ноширо е изпратен към Давао и островите Линга на 5 април 1944 г. с крайцерите на 4-ти дивизион Атаго, Такао и Чокай, 5-ти дивизион Миоко и Хагуро и разрушителя Харусаме.
Съединението крайцери е атакувано подводницата Дейс, на която всичките шест носови торпеда пропускат целта, а след това е засечено от подводницата Дартер, която не успява да излезе на необходимия ъгъл за атака. След това крайцерите са засечени от подводниците в залива на Давао, на 7 април 1944 г., Скемп, която също не успява да атакува и Гунард, на 18 май 1944 г., която дава залп с шестте носови торпеда, но безуспешно.
Ноширо участва в „Операция А-хо“ – сражението във Филипинско море, на 19 юни 1944 г., където е флагман на контраадмирал Микио Хаякава.
От края на юни-началото на юли 1944 г. Ноширо отново е в сух док за модернизация в Куре. Поставени са още две трицевни 25 mm зенитки, като броят им достига 48 (10x3, 18x1). Поставени са радарите тип 13 за въздушни цели и тип 22 за надводни.
На 8 юли 1944 г. Ноширо отплава от Куре с разрушители, превозващи войници и снабдяване за Сингапур, и остава там три месеца, в които се води обучение на персонала.
На 18 октомври 1944 г. Ноширо получава заповед да се насочи за Бруней, в това време се подготвя сражението в залива Лейте, което започва на 22 октомври 1944 г. Ноширо, като флагман на 2-ра ескадра разрушители, се присъединява към Първо Мобилно Настъпателно Съединение на адмирал Такео Курита, съединение „A“ (централна група). В сражението в морето Сибуян, на 24 октомври 1944 г., Съединение A е атакувано 11 пъти от над 250 самолета на американското съединение TF 38 от самолетоносачите Есекс (USS Essex (CV-9)), Лексингтън (USS Lexington (CV-16)), Интерпид (USS Intrepid (CV-11)), Кабот (USS Cabot (CVL-28)), Франклин (USS Franklin (CV-13)) и Ентърпрайз (USS Enterprise (CV-6)). Независимо от това, че Ямато, Нагато, Харуна, Мьоко и Тоне получават повреди, Ноширо остава невредим.
На следващия ден, в сражението при остров Самар, Ноширо поразява ескортния самолетоносач Уайт Плейнс (USS White Plains (CVE-66)) с няколко 6-дюймови снаряда, но на свой ред получава попадение от 5-дюймов снаряд на американски разрушител.
На 26 октомври 1944 г. на запад от Панай ескадрата на Курита е атакувана от 80 торпедоносеца TBM-1C Avenger на самолетоносачите Уосп (USS Wasp (CV-18)) и Каупенс (USS Cowpens (CVL-25)). Една бомба се взривява в погреба за зенитните снаряди на Ноширо, започналият пожар е потушен бързо.
При втората атака още шест Avenger атакуват Ноширо, но той се отклонява от техните торпеда, но при третата вълна Avenger хвърля торпедо Mark 13, което се взривява в района на машинно отделение No. 3. То е наводнено мигновено, а след това е наводнено и машинно отделение No. 1. Нахлуващата вода гаси всички котли на Ноширо, и той спира, накренен на 16 градуса по левия борд.
Докато тече спешния ремонт, Ноширо остава без да се движи, разрушителят Хаманами взема контраадмирал Хаякава, който впоследствие преминава на Ямато. В 10:14 по време на четвъртата атака на 28 TBM и пикировчици SB2C-3 Helldiver от самолетоносача Хорнет (USS Hornet (CV-12)) още едно торпедо, попада в десния борд на Ноширо и се взривява в района на кула No. 2. Зенитчиците на Ноширо по-късно заявяват за шест свалени самолета. Капитанът Кадживара заповядва да се наводнят предните отсеци, в опит да се изравни кораба. След пет минути, когато предната палуба достига нивото на водата, а корабът продължава да се потапя, Кадживара заповядва да се напусне кораба. В 11:13 Ноширо потъва в точката с координати южно от Миндоро.
Разрушителите Акишимо и Хаманами спасяват капитан Кадживара и 328 моряка.
Ноширо е изключен от списъците на флота на 20 декември 1944 г.
Командири на кораба редактиране
- 1.5.1943 – 15.12.1943 капитан 1-ви ранг (тайса) Йошиоки Тавара (на японски: 田原吉興);
- 15.12.1943 – 26.10.1944 капитан 1-ви ранг (тайса) Суейоши Кадживара (на японски: 梶原季義);
Коментари редактиране
- ↑ Всички данни са към момента на влизане в строй.
Източници редактиране
- ↑ Lacroix, Japanese Cruisers, с. 794.
- ↑ а б в Лакруа и Уэллс 1997, с. 826.
- ↑ а б в г Lacroix, Wells 1997, с. 828.
- ↑ Lacroix, Wells 1997, с. 827 – 828.
- ↑ а б в г д Lacroix, Wells 1997, с. 827.
Литература редактиране
- Brown, David. Warship Losses of World War Two. Naval Institute Press, 1990. ISBN 1-55750-914-X.
- D'Albas, Andrieu. Death of a Navy: Japanese Naval Action in World War II. Devin-Adair Pub, 1965. ISBN 0-8159-5302-X.
- Dull, Paul S. A Battle History of the Imperial Japanese Navy, 1941 – 1945. Naval Institute Press, 1978. ISBN 0-87021-097-1.
- Evans, David. Kaigun: Strategy, Tactics, and Technology in the Imperial Japanese Navy, 1887 – 1941. Naval Institute Press, 1979. ISBN 0-87021-192-7.
- Howarth, Stephen. The Fighting Ships of the Rising Sun: The drama of the Imperial Japanese Navy, 1895 – 1945. Atheneum, 1983. ISBN 0-68911-402-8.
- Jentsura, Hansgeorg. Warships of the Imperial Japanese Navy, 1869 – 1945. Naval Institute Press, 1976. ISBN 0-87021-893-X.
- Lacroix, Eric и др. Japanese Cruisers of the Pacific War. Naval Institute Press, 1997. ISBN 0-87021-311-3.
- Whitley, M.J. Cruisers of World War Two: An International Encyclopedia. Naval Institute Press, 1995. ISBN 1-55750-141-6.
Външни препратки редактиране
- AGANO light cruisers (1942 – 1944) ((en))
- Лёгкие крейсера типа „Агано“ ((ru))
- Parshall, Jon и др. CombinedFleet.com: Agano class Imperial Japanese Navy Page (Combinedfleet.com) // Посетен на 14 юни 2006. ((en))
- tabular record: CombinedFleet.com: Noshiro history ((en))
В Общомедия има медийни файлове относно Ноширо (лек крайцер, 1942)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Носиро (лёгкий крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |