Обикновена челядинка

вид гъба

Обикновената челядинка (Marasmius oreades) (също наричана челадинка, джунджулка, гвоздейка, гливичка и кокошинка) е вид базидиева гъба често срещана в трева по пасища, поляни, ниви и градини. Среща се в България както и в Европа и Северна Америка и навсякъде е ценена ядлива гъба. Лесно се разпознава и расте на същите места всяка година (стига да има достатъчно влажност) и то на големи групи. Някои групи се разширяват толкова, че формират тъй наричаните „самодивски кръгове“.

Обикновена челядинка
Слабо дехидрирани челядинки
Слабо дехидрирани челядинки
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Marasmiaceae
род:Marasmius
вид:Обикновена челядинка (M. oreades)
Научно наименование
Fr., 1836
Синоними
  • Agaricus oreades Bolton, 1792
  • Agaricus oreades var. albidus Schulzer, 1876
  • Collybia oreades P.Kumm., 1871
  • Pleurotus caryophylleus Sacc., 1887
  • Marasmius caryophylleus J.Schröt., 1889
  • Agaricus oreades Bolton, 1792
Обикновена челядинка в Общомедия
[ редактиране ]

Гъбата се търгува прясна, сушена и маринована.

Характерни белези редактиране

  • Гугла:

Оцветяването варира според влажността. В сухи условия цветът е бледо кремав и потъмнява с увеличаване наличието на влага до бледо кафяв. Често има вариации между цветът в центъра и този в околностите особено в мокри обстоятелства. Центърът е под формата на пъпка в плоските, развити гугли. Формата на младите гъби е звънчевидна. Максималният диаметър е от 5 до 6 см.

  • Месо:

Месото е бяло и понякога прогризано от ларви. Има приятен вкус.

  • Пластинки:

Пластинките са бели или кремави на цвят. Не са свързани към стъблото и са сравнително крехки. Разположени са далече една от друга.

  • Споров прашец:

Бял. Спорите са елиптични.

  • Пънче:

Бяло или с цвят, наподобяващ този на гуглата. Дълго и жилаво; не е годно за консумация освен при младите плодни тела. Когато има инфестация от ларви, то е кухо и слабо. Дължината варира от 4 до 7 или 8 см. Обикновено във висока трева челядинките имат дълги стъбла.

 
Clitocybe rivulosa
 
Clitocybe dealbata

Двойници редактиране

Срещат се два подобни вида в същата естествена среда:

  • Clitocybe dealbata
  • Clitocybe rivulosa

И двата вида са силно отровни, което потвърждава че беритбата на челядинки и всякакви други безопасни на вид гъби е изключително опасна. C. dealbata е по-бледа от челядинката докато C. rivulosa е по-кафеникава. Пластинките на двата вида (както и на всички други членове на род Clitocybe) са сраснали със стъблото и се спускат надолу по него. Гуглите им са вдлъбнати в центъра на мястото на пъпката при челядинката.

  • Marasmius collinus – токсичен! Абсолютен двойник, приликата е поразителна!

Източници редактиране