Обсадата на Дръстър през 971 г. е поредица от битки за контрол над средновековния град Дръстър (днешна Силистра), сложили край на нашествието на киевския княз Светослав I в България. Завършва с победа на византийците, водени от Йоан I Цимисхий.
| Обсада на Дръстър |
|
 |
|
| Период | 971 |
|---|
| Място | Дръстър, днес Силистра, България |
|---|
| Резултат | победа на Византия |
|---|
|
|
|
|
|
30 000 души[1]
(възможно е 40 000 души?)[2]
300 кораба[2] | 60 000 души[2] |
|
|
| неизвестни, 350 убити в последната битка (Лъв Дякон) | 38000, от които 15 000 убити в последната битка.[2] Изчислено на базата на различието между началните сили на Светослав, така както са съобщени от Лъв Дякон (60 000) и броя на руските войни получили дажба от хляб, за заминаването си за дома след примирието (22 000). |
|
|
44.118611, 27.260278 |
Император Йоан преминава към обсада на Дръстър, която трае 65 дни. Неговата армия е подкрепена от флота от 300 кораба, снабдени със сифони за гръцки огън.[2] Има няколко сражения пред стените на града; те показват на византийците, че русите нямат умения за бой с конница. Сред жертвите е роднината на императора Йоан Куркуас (чиято глава е показана от русите на една от кулите) и втория по командване в армията на Светослав, Икмор (убит е от Анемас, сина на критския управник за да отмъсти за убийството на баща си от Икмор по време на обсадата на Крит).
Руснаците и българите намаляват до крайност от глад. За да умилостивят боговете те давят пилета в Дунав, но жертвоприношенията не помогнали. Когато лишенията станали още по-големи 2000 руски войни (включително някои жени) отплавали през нощта, разбили византийската флота и тръгнали да търсят запаси по Дунав; по-късно отново се присъединили към обсадата.
Руснаците разбрали, че не могат да пробият обсадата и се съгласяват да подпишат мирен договор с Византийската империя, съгласно който се отказват от интересите си към българските земи и град Херсонес в Крим. Светослав горчиво отбелязва, че всичките му съюзници (унгарци, печенеги) са го предали в решаващ момент. Позволено му е да евакуира армията си на остров Березан, а през това време византийците навлизат в Дръстър.
- ↑ J. Haldon, The Byzantine Wars, 149
- ↑ а б в г д Treadgold, Warren. A History of the Byzantine State and Society. Stanford University Press, 1997, ISBN 0-8047-2630-2, p. 509.
