Овчи хълмове
Овчите хълмове са ниски хълмове, представляващи крайните южни разклонения на Същинска Средна гора.[1]
| Овчи хълмове | |
  Местоположение на картата на България | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България (Област Пазарджик) |
| Част от | Средна гора |
| Най-висок връх | Гъзера |
| Надм. височина | 521 m |
| Подробна карта | |
 | |
Хълмовете представляват крайни южни разклонения на Същинска Средна гора и са разположени уединено в западната част на Горнотракийската низина на около 15 km северно от Пазарджик. Простират се на 4 km от северозапад на югоизток, а ширината им е до 1 km. Те са пет на брой, разположени са в права редица от северозапад на югоизток, като първите четири са свързани помежду си с високи тесни седловини и образуват масив, а крайният югоизточен е малко по-отдалечен и по-нисък. Имат еруптивен произход и възникването им е плод на геотектоничната активност в района през епохата на терциера. Изградени са от андезите. Най-високата им точка връх Гъзера 521 m се издига в северозападната им част, а на 1 km югозападно от село Овчеполци е втората им по височина точка Острия връх (513,9 m), който представлява съвършено правилен вулканичен конус.[1]
Климатът е преходно-континантален, а почвите са предимно излужени канелени горски. Хълмовете са почти обезлесени и заети от пасища.[1]
В източното им подножие е разположено село Овчеполци, в западното – Росен, а в северното – село Цар Асен.[1]
Вижте също редактиране
Топографска карта редактиране
- Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
- Лист от карта K-35-61. Мащаб: 1 : 100 000.
Източници редактиране
- ↑ а б в г Мичев, Николай и др. Географски речник на България. София, Наука и изкуство, 1980. с. 343.