Ограничена рационалност
Ограничена рационалност е идеята, че при взимането на решения индивидите са ограничени в няколко аспекта – притежавана информация, познавателните възможности на тяхното мислене и времето за взимане на решение. Тя е предложена от Херберт Саймън като алтернативна основа за математическото моделиране на взимането на решения, което се използва в икономиката и свързаните с нея дисциплини, като допълва идеята за рационалността като оптимизация, която гледа на взимането на решения като напълно рационален процес на намиране на оптималния избор, даден от наличната информация. [1]
Всъщност Саймън посочва, че повечето хора са само отчасти рационални, а иначе емоционални / ирационални във взимането на техните решения.
Ограничена рационалност заема централно място в бихейвиористичната икономика.[2]
Източници редактиране
- ↑ ((en)) Gigerenzer, Gerd; Selten, Reinhard (2002). Bounded Rationality: The Adaptive Toolbox. MIT Press. ISBN 0-262-57164-1.
- ↑ Ограничена рационалност (Bounded Rationality), Английско-български учебен речник по икономика, Доналд Ръдърфорд, ИК Прозорец, 1997
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Bounded rationality в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |