Одринска епархия

Одринска епархия
	Одринска епархия
	„Св. св. Константин и Елена“
Местно име	Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως
Църква	Вселенска патриаршия
Страна	Византийска империя; Османска империя
Център	Одрин
Катедрална църква	„Св. св. Константин и Елена“
Дата на основаване	325 г.
Предстоятел	Амфилохий
Сан	митрополит

Тази статия е за православната епархия. За католическата вижте Одринска епархия (Римокатолическа църква).

Одринската или Адрианополската епархия (на гръцки: Ιερά Μητρόπολη Αδριανουπόλεως) е епархия на Вселенската патриаршия, съществуваща от 325 година със седалище в тракийския град Одрин (Едирне), Турция. Одринската митрополия граничи със Сливенската на Българската патриаршия на север, Лозенградската и Визенската на изток, Ираклийската на юг и Димотишката на запад. Други големи градове освен Одрин в епархията са Вуртодизос и Аркадиополис.^[1]

История редактиране

Одрин е основан на мястото на тракийския град Ускудама в 127 година от император Адриан, който му дава своето име – Адрианопол, Адрианов град. Българската форма на името Одрин и турската Едирне, произлизат от гръцката кратка форма Адриану.

Одрин става митрополитска катедра в 325 година. В VII век са му подчинени 5 епископии, а в XII век те вече са 13. В 1326 година византийският град е завладян от османските турци и между 1413 и 1457 е тяхна столица. Постепенно подчинените на Одрин епископии намаляват и в XVI век остава само Агатополската, която също се отделя в 1760 година.^[1]

След създаването на Българската екзархия в 1870 година в Одрин има екзархийски архиерейски наместник, но Екзархията не получава берат за митрополит.

В 1913 година православното българско население е прогонено от османската армия по време на Междусъюзническата война. Православното гръцко и гъркоманско население е изселено в Гърция по споразумението за обмен на население между Турция и Гърция в 1922 година.^[1]

С изтеглянето на гръцките войски от Източна Тракия, последният одрински митрополит Поликарп II се изтегля западно от Марица, в частите на епархията си, които са на гръцка територия. На 9 октомври 1924 година получава нова титла митрополит на Нова Орестиада и Одрин. В 1931 година всички енории на епархията са присъединени към Димотишката,^[2] а Поликарп е преместен на Хиос.^[1]

От 20 януари 2003 година титлата Митрополит Адрианополски, ипертим и екзарх на целия Хемимонт (Ο Αδριανουπόλεως, υπέρτιμος και έξαρχος παντός Αιμιμόντου) се носи от митрополита на вселенската патриаршия Дамаскин.^[1]

Адрианополски е титулярна епископия и на Българската православна църква, която до 40-те години на XX век поддържа Одринската си епархия. На 1 октомври 1998 година титлата Адрианополски получава епископ Евлогий. Това предизвиква проблеми между Вселенската и Българската патриаршия. След писмо на патриарх Вартоломей I Константинополски в 2015 година Светият синод на Българската патриаршия отговаря, че няма да смени титлата на епископ Евлогий, но обещава повече да не дава титли, дублиращи се с титли в други православни диоцези.^[3]

Адрианополски е и титулярна архиепископия на Римокатолическата църква с пълно название на латински език Hadrianopolis in Haemimonto, тоест Адрианополис в планината Хемус. От 1997 година титлата е вакантна.^[4]

Предстоятели редактиране

Митрополити на Вселенската патриаршия^[5]


Име	Име	Управление	Забележка	Години
Герасим	Γεράσιμος Παλλαδάς	1686 - 1688	от костурски м., в александрийски п.	1625/30 - 1714
Калиник	Καλλίνικος	1780 — септември 1792	в никейски м.	? - 1809
Гавриил	Γαβριήλ	септември 1792 - 1810 †	от никейски м.	? – 1810
Кирил I	Κύριλλος Σερπεντζόγλου	декември 1810 - 4 март 1813	от иконийски м., в константинополски п.	1775 – 1821
Доротей	Δωρόθεος Πρώιος	юни 1813 - 4 юни 1821 †	от филаделфийски м., убит от османците, канонизиран за светец	? – 1821
Никифор III	Νικηφόρος Πηλουσιώτης	юни 1821 - септември 1824	от мраморноостровен а., в деркоски м.	? – 1835
Герасим IV	Γεράσιμος Φρυδάς	септември 1824 - май 1830	от бурсенски м., подал оставка	? – ≥1830
Григорий II	Γρηγόριος Βυζάντιος	май 1830 - 24 юни 1840	от струмишки м., подал оставка	? – 1860
Герасим V	Γεράσιμος Τζερμιάς	юни 1840 – 15 март 1853	от пелагонийски м., след това халкидонски м.	1798 – 1875
Кирил II	Κύριλλος Κυριακίδης	15 март 1853 - 1 май 1873	от ганоски м., по-късно силиврийски м.	? – 1881
Дионисий II	Διονύσιος Χαριτωνίδης	1 май 1873 - 14 ноември 1880	от димотишки м., в никейски м.	1820 – 1891
Неофит II	Νεόφυτος Παπακωνσταντίνου	14 ноември 1880 - 23 януари 1886	от пловдивски м., подал оставка, по-късно пелагонийски м.	1832 – 1909
Дионисий II	Διονύσιος Χαριτωνίδης	23 януари 1886 - 23 януари 1887	от никейски м., в константинополски п.	1820 – 1891
Матей III	Ματθαίος Πετρίδης	28 февруари 1887 – 3 януари 1890	от пелагонийски м., уволнен	около 1830 – 1901
Кирил III	Κύριλλος Δημητριάδης/Παναγιώτου	3 януари 1890 – 26 август 1908	от лемноски м.	1845 – 1921
Калиник II	Καλλίνικος Γεωργιάδης	26 август 1908 - 12 август 1910	в галиполски м.	? – 1912
Поликарп II	Πολύκαρπος Βαρβάκης	12 август 1910 - 12 февруари 1931	от еласонски м., в хиоски м.	1862 – 1945
Дамаскин	Δαμασκηνός Παπανδρέου	20 януари 2003 — 5 ноември 2011 †	от швейцарски м.	1936 – 2011
Амфилохий	Αμφιλόχιος Στεργίου	18 октомври 2014 –		р. 1961

Управляващи Одринската екзархийска епархия


Име	Управление	Години
митрополит Доротей Софийски	1871 – ?	1930 – 1875
епископ Синесий Стовийски	5 октомври 1878 – 5 декември 1884	1836 – 1917
митрополит Евстатий Пелагонийски	декември 1884 – 9 декември 1888	1932 – 1888
митрополит Синесий Охридски	декември 1888 – 1 август 1890	1836 – 1917
архимандрит Софроний (Първов)	1890 – 1903	1843 – 1913
архимандрит Мелетий (Димитров)	1903 – 1908	1868 – 1924
свещеник Сава Попов	1908 – 1909	1875 – ?
архимандрит Кирил (Стефановски)	1909 – 1910	1861 – 1946
архимандрит, по-късно епископ Никодим (Атанасов)	1910 – 1932	1864 – 1932
митрополит Неофит (Паскалев)^[6]	1932 – 1938	1870 – 1938

Титулярни епископи на Българската патриаршия

Адрианополски е и титулярна епископия на Българската православна църква от 1 октомври 1998 година.^[7] От 1998 година титлата се носи от епископ Евлогий.