Олег Протасов е украински футболист, нападател. Голмайстор на Шампионата на СССР през 1987. Има 68 мача и 29 гола за националния тим на СССР. Носител е и на „Сребърна обувка“. Притежава гръцки паспорт.

Олег Протасов
Лична информация
Роден
Олег Валериевич Протасов
4 февруари 1964 г. (60 г.)
Второ гражданствоГърция
Ръст185 см
Постнападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1981–1987
1987–1990
1990–1994
1994–1995
1996–1998
1998–1999
1999–2000
Общо:
Днипро
Динамо Киев
Олимпиакос
Гамба Осака
ФК Верия
Продефтики
Панелефсиниакос
145
71
83
55
62
28
2
446
(95)
(30)
(48)
(24)
(11)
(5)
(1)
(214)
Национален отбор
1984–1991
1994
СССР
Украйна
68
1
(29)
(0)
Треньор
2002–2004
2004–2005
2005
2006–2008
2008
2009
2010–2011
2011–2012
2012–2013
2014–2015
2015
Олимпиакос
АЕЛ Лимасол
Стяуа Букурещ
Днипро Днепропетровск
Кубан Краснодар
Ираклис
ФК Ростов
ФК Астана
Динамо Минск
Астра (Гюргево)
Арис (Солун)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Олег Протасов в Общомедия

Кариера редактиране

Олег започва кариерата си в детско-юношеската школа „Днепър-75“. Там тренира заедно с Генадий Литовченко, с когото по-късно играе заедно в Днипро, Динамо Киев и Олимпиакос. През есента на 1982 Протасов дебютира за Днипро в мач срещу Динамо Киев. На 30 октомври вкарва първия си гол - срещу Шахтьор (Донецк). В сезон 1983 младокът започва да се налага в състава, като от 21 срещи, в които е играл започва като титуляр е 18. Вкарва 7 попадения. Става шампион на СССР. През 1985 вкарва 35 гола, което е рекорд за най-много вкарани голове в шампионата на СССР за 1 сезон. Печели и „Сребърна обувка“. През 1986 получава травма, която не му позволява да играе пълноценно. Записва едва един мач на Мондиал 1986. През 1987 става голмайстор на шампионата на съюза за втори път. Избран е и за футболист на годината в СССР. През 1988 Валери Лобановский взима Протасов и Литовченко в Динамо Киев.

Участва на Евро 1988, като вкарва 2 попадения и става сребърен медалист. Получава предложения от Фиорентина и ПСВ Айндховен, но властта не го пуска. През 1990 Олег участва на световното първенство в Италия и вкарва едно попадение срещу Камерун. След световното той и Генадий Литовченко са закупени от Олимпиакос. По това време треньор на гръцкия тим е Олег Блохин. Въпреки че Протасов напуска Динамо на полусезона, той се оказва голмайстор на шампионата (заедно с Валерий Шмаров) с 12 попадения.

През първия си сезон при „олимпийците“ Протасов вкарва 11 попадения. Става вицешампион на Гърция. През 1992 отново става втори, след като Олимпиакос са на 3 точки от АЕК Атина в крайното класиране. Протасов печели националната купа същият сезон. В сезон 1992/93 Олег вкарва 14 попадения, но отборът му завършва чак трети в класирането, а на финалът на купата губи от Панатинайкос с 1-0. През 1993 в резултат от кризата в Олимпиакос, Протасов съди отбора заради неплатени заплати от новия президент Сократис Кокалис. В края на годината украинецът напуска „олимпийците“.

В началото на 1994 Олег се озовава в японския Гамба Осака. Протасов отиграва 2 силни сезона в Джей Лига Дивизия 1, вкарвайки общо 24 гола. И в двата сезона той е голмайстор на отбора. През 1996 президентът на клуба се отказва от услугите на украинския футболист. През лятото на 1996 подписва договор за 2 години с ФК Верия. Клубът е в средата на таблицата, но Протасов отбелязва 11 попадения за 2 сезона и все още показва класа. През 1998 преминава в Продефтики със свободен трансфер. През 1999 играе за Панелефсиниакос, където записва 2 мача и вкарва 1 гол. След края на кариерата си основава футболна академия „Протасов клаб“ в Гърция.

Като треньор редактиране

 
Протасов като треньор на Ростов

През 2002 Олег се завръща в Олимпиакос, като помощник-треньор на Такис Лимонис. В началото на 2003 е назначен за старши треньор. Той става шампион на страната и подписва контракт за 1+1 години. През март 2004 е уволнен, след като „олимпийците“ изостават в класирането от първия АЕК. След това води АЕЛ Лимасол. В 2005 поема Стяуа. Отборът се представя достойно в купата на УЕФА.

На 18 декември 2005 напуска румънския гранд, за да поеме родния си Днипро. През 2006 отборът завършва шести, а в 2007 – четвърти. На 29 август 2008 е изгонен след загуба от Белизона в квалификациите на купата на УЕФА. След това той поема Кубан Краснодар, като успява да го класира в Премиер-лигата. На 19 ноември 2008 прекратява договора си по взаимно съгласие, тъй като краснодарци решават да намалят трансферния бюджет. В началото на 2009 поема Ираклис. През сезон 2010 става старши треньор на ФК Ростов. Класира отбора на 9 позиция. В май 2011 си подава оставката.

На 11 ноември 2011 поема казахстанския ФК Астана. Там обаче се задържа едва 4 месеца. През юли 2012 поема Динамо Минск. От 2014 г. е треньор на Астра (Гюргево).

Успехи редактиране

  • Като футболист
    • Шампион на СССР – 1983, 1990
    • Европейски вицешампион – 1988
    • Носител на купата на Гърция – 1992
    • Сребърна обувка – 1985
    • Футболист на годината в СССР – 1987
    • Голмайстор на шампионата на СССР – 1985, 1987, 1990
    • Член на Клуб Григорий Федотов – 236 гола
    • Член на Клуб Олег Блохин – 275 гола
  • Като треньор

Статистика редактиране

Клуб Сезон Шампионат Купа Евротурнири Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Днипро Днипропетровск 1982 4 1 0 0 0 0 4 1
1983 21 7 2 0 0 0 23 7
1984 34 17 2 2 6 0 42 19
1985 33 35 2 1 6 4 41 40
1986 23 17 1 1 2 0 26 18
1987 30 18 4 3 0 0 34 21
Общо 145 95 11 7 14 4 170 106
Динамо Киев 1988 29 11 5 2 0 0 34 13
1989 26 7 6 2 3 1 35 10
1990 16 12 1 1 0 0 17 13
Общо 71 30 12 5 3 1 86 36
Олимпиакос 1990-91 29 11 2 1 0 0 31 12
1991-92 21 15 6 3 3 1 30 19
1992-93 24 14 9 3 4 1 37 18
1993-94 9 8 4 1 1 0 14 9
Общо 83 48 21 8 8 2 112 58
Гамба Осака 1994 27 11 4 4 0 0 31 15
1995 28 13 0 0 0 0 28 13
Общо 55 24 4 4 0 0 59 28
ФК Верия 1997 30 4 4 1 0 0 34 5
1998 32 7 1 0 0 0 33 7
Общо 62 11 5 1 0 0 67 12
Продефтики 1998 28 5 0 0 0 0 28 5
Общо 28 5 0 0 0 0 28 5
Панелефсиниакос 1999 2 1 0 0 0 0 2 1
Общо 2 1 0 0 0 0 2 1
За цялата кариера 445 214 53 25 25 7 523 246

Източници редактиране