Оризари (дем Воден)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Оризари.
Оризари (на гръцки: Ριζάρι, Ризари, катаревуса: Ριζάριον, Ризарион) е село в Република Гърция, в дем Воден (Едеса), област Централна Македония.
| Оризари Ριζάρι | |
| — село — | |
 Изглед към Оризари | |
  Оризари  Оризари  Оризари | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Воден |
| Географска област | Сланица |
| Надм. височина | 80 m |
| Население | 1122 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 590108 |
| Телефонен код | 23810 |
| Оризари в Общомедия | |
География редактиране
Селото се намира на около 7 km югоизточно от град Воден (Едеса), на 80 m надморска височина на река Вода (Едесеос) в северната част на областта Сланица.[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на XIX век Оризари е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Оризаре (Orizaré) е посочено като село във Воденска каза с 35 къщи и 160 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Оризари живеят 210 жители българи.[3]
Цялото население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оризари (Orizari) има 128 българи патриаршисти гъркомани и работи гръцко училище.[4]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. От селяните са събрани 8 пушки „Гра“, шестима души са арестувани и отведени във Въртокоп, а на българската учителка ѝ е забранено да преподава, ако не получава заплатата си от държавата.[5]
В Гърция редактиране
През Балканската война в селото влизат гръцки войски, които извършват грабежи на имущество и други издевателства над местните жители.[6] След Междусъюзническата война в 1913 година Оризари остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Оризари има 20 къщи славяни християни и 5 къщи цигани християни.[7]
В 1924 година в селото са настанени 172 гърци бежанци от Понт и Кавказ.[1] В 1928 година Оризарион е представено като смесено местно-бежанско с 59 бежански семейства и 247 души бежанци.[8] В 1940 година от 753 жители 253 са местни и 500 бежанци.[1]
Селото пострадва през Втората световна война.[1] В него е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[9] Оризари пострадва и в Гражданската война.[1]
Тъй като землището на селото се напоява добре, селото е много богато. Произвежда много овошки - праскови, ябълки и круши.[1]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Кюнги[10][11] | Κιούγκι | Ливадаки | Λειβαδάκι[12] | местност на ЮИ от Оризари по десния бряг на Вода[10] |
| Коджа къшла[10] | Κοτζά Κισλά | Мегали Периохи | Μεγάλη Περιοχή[12] | местност на СИ от Оризари на река Самар[10] |
| Самар[10] | Σιαμάρ | Самари | Σαμάρι[12] | река на СИ от Оризари, ляв приток на Вода[10] |
| Дулева чешма[10][11] | Ντουλέβα Κεσμά | Мегали Вриси | Μεγάλη Βρύση[12] | река на С от Оризари, ляв приток на Вода[10] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 148[1] | 257[1] | 429[1] | 753[1] | 842[1] | 973[1] | 1000[1] | 1150[1] | 1212[1] | 1129 | 1132 |
Личности редактиране
- Родени в Оризари
Мариета Хрусала (р. 1983), гръцки модел и телевизионна водеща
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 53. (на македонска литературна норма)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158-159.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 4.
- ↑ Даскалов, Георги, Българите в Егейска Македония, София 1996, стр. 104, 113.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
- ↑ а б в г д е ж з По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)