Оризова гъгрица
Орѝзова гъгрѝца (Sitophilus oryzae)[1] – дребен бръмбар от семейство хоботници (Curculionidae) срещащ се из целия свят включително и в България. Сериозен вредител е по зърнените житни култури, особено в складовете, и техните продукти.[2][3]
| Оризова гъгрица | ||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||
(Linnaeus, 1763) | ||||||||||||||||||
| Оризова гъгрица в Общомедия | ||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Морфология редактиране
Имаго редактиране
Възрастното насекомо е с цилиндрично издължено тяло и устен апарат разположен на края на дълго хоботче (рострум). Тялото е с дължина 2,5-3,1 mm (без хоботчето), матово кафяво-черно на цвят с четири едва забележими ръждивокафяви петна в краищата на елитрите.[2]
Пронотумът и елитрите гъсто точкувани; точките по елитрите разположени в надлъжни бразди. Преднегръбът малко по-дълъг отколкото широк, леко заоблен, най-широк зад средата.[2]
Втората двойка крилца е напълно развита и може да лети за разлика от сродната житна гъгрица (S. granarius) и затова може да се срещне не само в складовите помещения, но и в природата.[2][3]
Жизнен цикъл редактиране
Оризовата гъгрица има 4-8 поколения годишно и презимува предимно като имаго, но понякога и като ларва или какавида.[1] През целия си живот може да снесе до 400-600 яйца.[1]
Източници редактиране
- ↑ а б в Лазаров, А., Дириманов, М., Григоров, Ст. Ентомология. София, Земиздат, 1967. с. 383-386.
- ↑ а б в г Ангелов, Павел. Фауна на България. Т. 10. Coleoptera, Curculionidae. Част 4 (Calandrinae 2). София, Издателство на Българската академия на науките. с. 21-22.
- ↑ а б Bousquet, Yves. Beetles associated with stored products in Canada: An identification guide. Ottawa, 1990. ISBN 0660132664.