Оровник (община Дебърца)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Оровник (дем Преспа).
Оровник (на македонска литературна норма: Оровник) е село в община Дебърца на Северна Македония.
| Оровник Оровник | |
| — село — | |
 Панорама | |
  Оровник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 913 m |
| Население | 440 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | ОН |
| Оровник в Общомедия | |
География редактиране
Селото е разположено на 7 километра северозападно от Охрид, близо до брега на Охридското езеро.
История редактиране
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Оровник (Orovnik) е посочено като село с 45 домакинства със 118 жители българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Оровник чифлик има 15 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ороовник е населявано от 140 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оровник е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник има 160 българи екзархисти.[5]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1927 година. Изписана е от Доне Доневски. Църквата „Света Петка“ е изградена и осветена на 8 август 1995 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта в църквата е дело на зографа Круме Петрески от село Козица, Кичевско. Темелният камък на църквата „Света Неделя“ е осветен и поставен на 10 ноември 1996 година, а църквата е осветена на 27 юли 1997 година от владиката Тимотей.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 440 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 439 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Бележки редактиране
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007