Ото Фрайзингски
Ото от Фрайзинг (на немски: Otto von Freising, Otto I. von Österreich; * 1112, † 22 септември 1158, манастир Моримонд, Франция) от род Бабенберги, е от 1138 до 1158 г. епископ на Фрайзинг и един от най-значимите историци от Средновековието.
| Ото Фрайзингски Otto von Freising | |
| епископ на Фрайзинг и историк | |
 | |
| Роден |
около 1111 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 септември 1158 г.
|
| Погребан | Австрия |
| Религия | Католическа църква[1][2] |
| Управление | |
| Период | 1138 – 1158 |
| Герб | |
 | |
| Канонизация | |
| Празник | 22 септември |
| Семейство | |
| Род | Бабенберги |
| Баща | Леополд III (Австрия) |
| Майка | Агнес от Вайблинген |
| Братя/сестри | Юдит Бабенберг Агнес Бабенберг (Полша) Гертруда фон Бабенберг Конрад III Хайнрих II Язомиргот Леополд Фридрих II Конрад II фон Бабенберг |
| Ото Фрайзингски в Общомедия | |
Живот редактиране
Ото е петият син на Свети Леополд III, маркграф на Австрия, и на Агнес фон Вайблинген († 24 септември 1143), дъщеря на император Хайнрих IV и Берта Савойска. Негов полубрат е крал Конрад III. Ото е също племенник по майчина линия на краля на Италия Конрад II и на император Хайнрих V и чичо на император Фридрих I Барбароса.
Ото учи първо в манастир Клостернойбург, основан през 1114 г. от баща му. Около 1126 г. той отива да следва в Париж, тогава център на новата схоластика. Там той остава шест години.
През 1132 г. той влиза в Цистерцианския орден и отива в манастир Моримонд в Шампан и след шест години през 1138 г. на 26 години е избран за абат. На следващия ден Ото е избран от крал Конрад III за епископ на Фрайзинг.
През 1140 г. Ото Фрайзингски получава от Конрад III привилегията да сече монети в своя диоцез, а през 1154 г. установява контрол над търговията със сол, добивана в Райхенхал, тъй като моста на река Изар при Оберфьоринг (днес в Мюнхен) е под негово управление. Вследствие на конфликт с херцога на Бавария, Хайнрих Лъв, мостът е подпален, а Хайнрих Лъв построява нов мост по-надолу по течението на реката, който търговците са задължени да ползват. С указ, издаден на 14 юни 1158 г. в Аугсбург, Фридрих Барбароса задължава херцога на Бавария да дава една трета от приходите от таксата за преминаване по моста на Ото Фрайзингски.[3]
Той участва активно във Втория кръстоносен поход и едва се спасява с неговата малка група придружители. За Конрад III той води дипломатически преговори, пътува три пъти до Рим. През 1157 г. Ото получава от император Фридрих Барбароса официално задачата да опише деянията на императора (Gesta Friderici Imperatoris). Ото не успява да завърши произведението си. Той умира по пътя за Генералкапител в Кито в бившия му манастир Моримонд на 22 септември 1158 г. Ото е погребан в манастирската църква на Моримонд. Неговите реликви днес са в абатсвото „Св. Кръст“ във Винервалд.
В Цистерцианския орден Ото е почитан отдавна като блажен. Той е почитан от 1973 г. на 7 септември.
Произведения редактиране
Ото от Фрайзинг е първият, който докарва новия Аристотел в Германия. Неговите философски произведения и кореспонденция са се загубили.
- Неговото първо произведение Chronica sive Historia de duabus civitatibus, или Историята на двете държави, е за световната история в седем книги, 8-ата книга съдържа неговата визия за Младия съд. Ото пише това произведение между 1132 и 1146 г. и го преработва през 1157 г.
- През 1156 г. Ото започва да пише Gesta Friderici Imperatoris, или Деянията на неговия племенник Фридрих Барбароса.
Литература редактиране
- Otto Bischof von Freising, Chronik oder die Geschichte der zwei Staaten. Adolf Schmidt, Walther Lammers. Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters 16, Darmstadt 1960.
- Bischof Otto von Freising und Rahewin, Die Taten Friedrichs oder richtiger Cronica. Adolf Schmidt, Franz-Josef Schmale. Ausgewählte Quellen zur deutschen Geschichte des Mittelalters 17, Darmstadt 1974.
- Erzdiözese Wien, Direktorium
- Peter Pfister, Friedrich Wetter, Ihr Freunde Gottes allzugleich. Heilige und Selige im Erzbistum München und Freising, München 2003, S. 122.
- Alice Arnold, Otto von Freising. In: Wurst, Jürgen und Langheiter, Alexander (Hrsg.): Monachia. München: Städtische Galerie im Lenbachhaus, 2005. S. 75. ISBN 3-88645-156-9.
- Roman Deutinger, Otto von Freising. Katharina Weigand: Große Gestalten der bayerischen Geschichte. Herbert Utz Verlag, München 2011, ISBN 978-3-8316-0949-9.
- Joseph Anton Fischer, Otto von Freising, Gedenkgabe zu seinem 800. Todesjahr. Freising 1958.
- Hubert Glaser, Bischof Otto von Freising (1138 – 1158). Georg Schwaiger, Christenleben im Wandel der Zeit. 1. München 1987.
- Hans-Werner Goetz, Das Geschichtsbild Ottos von Freising. Ein Beitrag zur historischen Vorstellungswelt und zur Geschichte des 12. Jahrhunderts. Köln/Wien 1984, ISBN 3-412-05983-8.
- Cornelia Kirchner-Feyerabend, Otto von Freising als Diözesan- und Reichsbischof, Frankfurt am Main 1990, ISBN 3-631-42408-6.
- Joseph Schmidlin, Die geschichtsphilosophische und kirchenpolitische Weltanschauung Ottos von Freising. Ein Beitrag zur mittelalterlichen Geistesgeschichte, Freiburg im Breisgau 1906, Verlag Herder.
Източници редактиране
- ↑ austo // Посетен на 16 октомври 2020 г.
- ↑ jn19981001924 // Посетен на 15 май 2020 г.
- ↑ Блед, Жан-Пол. История на Мюнхен. София, Рива, 2013. ISBN 9789543204236. с. 14 – 15.
Външни препратки редактиране
- Bishop Otto d’Austria (von Freising), O. Cist. Bishop of Freising, catholic-hierarchy.org
- W. Robl, Gesta Friderici Архив на оригинала от 2006-05-13 в Wayback Machine.
- Pius Maurer, Otto von Freising, Biographia Cisterciensis (Cistercian Biography)
- Otto von Freising, Gesta Friderici
- Mag. Harald Krachler, 850. Todestag von Otto von Freising