Отрис
Тази статия е за планината. За железопътния тунел вижте Отрис (тунел).
Отрис (на гръцки: Όθρυς) е планина в Гърция на границата между Тесалия на север и Централна Гърция на юг. [1] Заема североизточната част на ном Фтиотида и южната част на ном Магнезия.
| Отрис | |
 Връх Гераковуни в Отрис, изглед от север | |
  Местоположение на картата на Ламийско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Най-висок връх | Гераковуни, още Гюзи |
| Надм. височина | 1725 m |
| Отрис в Общомедия | |
Физикогеографски характеристики редактиране
Максимална височина – връх Гераковуни (Гюзи) – 1725 m.[2] Дължина от запад на изток около 50 km, ширина от север на юг до 25 km. Северните ѝ склонове постепенно потъват в Тесалийската равнина, а южните стръмно се спускат към долината на река Сперхей и залива Малиакос. На североизток достига до бреговете на залива Пагаситикос, а на запад чрез ниска седловина се свързва с източните разклониния на планинската система Пинд. Изградена е от кристалинни скали, препокрити на запад от пясъчници, шисти и варовици. От нея води началото си река Енипей, десен приток на Пеней. Склоновете ѝ са обрасли с храстова растителност и отделни малки дъбови горички, а над 1000 m – от смърч. През зимата високите ѝ части се използват за пасища. В южното ѝ подножие е разположен град Ламия, а западната ѝ ниска част се пресича от шосето Ламия – Лариса. По източното и южното ѝ подножие преминава участък от автомагистралата Солун – Атина. Под планината са прокопани два тунела – на железопътна линия Пирея – Солун и на автомагистрала А3 (Гърция), свързваща Ламия с Егнатия Одос покрай Каламбака и Метеора.
Планината е обявена за парк. [3]
История редактиране
В древногръцката митология Отрис е планината на титаните които водят битката на титаните с олимпийските богове. Титаните живеещи в планината са нападнати от древногръцките богове, водени от Зевс. По-късно Зевс сваля баща си от власт и започва да властва и на небето и на земята.
Източници редактиране
- ↑ Отрис ((el)) // Архивиран от оригинала на 2017-11-14. Посетен на 2017-05-27.
- ↑ Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 181. (на гръцки)
- ↑ ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Отрис, т. 19, стр. 18