Офра Хаза

израелска певица

Офра Хаза (на иврит: עפרה חזה‎, на арабски: عفرة حزة‎) е певица от Израел.

Офра Хаза
עפרה חזה
израелска певица
Родена
Хатиква, Тел Авив, Израел
Починала
ПогребанаИзраел
Религияюдаизъм
Музикална кариера
Стилуърлд мюзик, поп фолк, поп музика
Инструментипиано, вокал
Гласмецосопран
Активност1969 – 2000
ЛейбълNMC, Hed Arzi Music, CBS
Участник вNachal Troupe
Семейство
Подпис
Уебсайтofrahaza.org
Офра Хаза в Общомедия
Паметник на Офра Хаза в Тел Авив
Гробът на Офра Хаза

Офра Хаза е деветото и най-малко дете на йеменско-еврейски заселници в бедното югозападно предградие Sch'chunat HaTikva на Тел Авив. Тя е на 12 години, когато откриват таланта ѝ да пее. С годините се развива от второстепен актьор в театъра до една от най-обичаните певици в Израел и света. Печели много награди и четири пъти е „певица на годината“ в Израел. Заради произхода и социалния си статус среща много трудности. Така например, между 70-те и 80-те години, много продуценти отказват да работят с нея. Въпреки това, Хаза издава музикални албуми.

През 1979 г. е филмовият ѝ дебют в главната роля в израелския игрален филм „Пътят нагоре“.

През 1983 г. представя Израел на Песенния конкурс „Евровизия“ и получава второ място с песента Chai. Офра композира по-късно песни за албуми и филмова музика.

През следващата година, на пазара излиза албумът ѝ „Yemenite Songs“, който достига до Европа и там, особено във Великобритания, се продава изключително успешно. Офра Хаза е приета с възторг от критиците. Това е началото на интернационалната ѝ кариера.

През пролетта на 1988 г. с песента „Im Nin’alu“ постига следващия си чарт-успех, стигнал в Германия до Хит номер 1. Продавани са до 15 000 копия на ден.

През лятото на 1988 г. следва хитът „Galbi“. С него тя става за мнозина синоним за ориенталска и израелска поп-музика.

През 1992 г. албумът ѝ „Kirya“ е номиниран за награда Grammy.

През 1997 г. се омъжва за бизнесмена Дорон Ашкенази, но бракът трае само 2 години. Офра Хаза умира на 23 февруари 2000 г. след тежък грип от ХИВ-инфекция. Погребана е тържествено на 24 февруари 2000 г. в северен Тел Авив.

Албуми редактиране

  • 1974 · Ahava Rishona (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1976 · Ve-Chutz Mizeh Hakol Beseder (+ Shchunat Ha'Tikva Theater)
  • 1977 · Atik Noshan (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1979 · Song Of Songs With Fun (Shir ha'Shirim be'Sha'ashu'im) (+ Shchunat Ha'Tikva Workshop Theater)
  • 1980 · About Our Loves ('Al Ahavot Shelanu)
  • 1981 · Let's Talk (Bo Nedaber)
  • 1982 · Temptations (Pituim)
  • 1982 · Songs For Children (Li'Yladim)
  • 1983 · Chai (Lebendig)
  • 1983 · Shirey Moledet A
  • 1984 · A Place For Me (Bait Cham)
  • 1984 · Yemenite Songs (Shirey Teyman)
  • 1985 · Earth (Adama)
  • 1986 · Shirey Moledet B
  • 1986 · Broken Days (Yamim Nishbarim)
  • 1987 · The Golden Album (Albom ha'Zahav)
  • 1987 · Shirey Moledet C
  • 1987 · Fifty Gates Of Wisdom
  • 1987 · Yemenite Songs
  • 1988 · Shaday
  • 1989 · Desert Wind
  • 1992 · Kirya
  • 1994 · My Soul (Kol ha'Neshama)
  • 1997 · Ofra Haza
  • 1998 · LIVE @ Montreux Jazz Festival
  • 2001 · Greatest Hits Vol. 1
  • 2005 · Greatest Hits Vol. 2
  • 2008 · Forever Ofra Haza – Her Greatest Songs Remixed
  • 2008 · Ofra Haza live in Montreux Jazz Festival

Източници редактиране

  • Life & Death of Ofra Haza 2002 – излъчен по Israeli channel 2, 29 януари 2002. Документален филм на иврит, посветен на живота на Хаза от раждането до смъртта ѝ.
  • Sodot (Secrets) 2005 – излъчен по Israeli channel YES. Документален филм на иврит и отчасти на английски е посветен на живота на Хаза и на опитите да се отговори на въпросите, свързани със смъртта ѝ.
  • Dokoceleb Ofra Haza 2007 – излъчен по Israeli entertainment station HOT, 22 февруари 2007. Документален филм на иврит е съсредоточен върху кариерата и брака на Хаза.
  • Lost Treasure of Ofra Haza 2010 – излъчен по Israeli channel 10, 22 февруари 2010. Документален филм на иврит и отчасти на английски, посветен на приноса на Хаза за музиката.

Външни препратки редактиране