Уикипедия

Ошени

селище в Гърция, Западна Македония
(пренасочване от Ощени)
Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Кожанско със старо име Илесли вижте Инои.

Òшени (на гръцки: Οινόη, Инои, до 1927 година Όσιανη, Осяни[1]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, в дем Костур, област Западна Македония.

Ошени
Οινόη
— село —
Гърция
40.5167° с. ш. 21.0844° и. д.
Ошени
Западна Македония
40.5167° с. ш. 21.0844° и. д.
Ошени
Костурско
40.5167° с. ш. 21.0844° и. д.
Ошени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемКостур
Надм. височина720 m
Население419 души (2021 г.)
ДемонимОшѐнци / Ошена̀ри

География редактиране

Селото е разположено на 20 километра западно от демовия център Костур, на 720 m надморска височина в подножието на хребета Флацата.[2]

История редактиране

В Османската империя редактиране

Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Ошани със 105 християнски семейства.[3] В края на XIX век Ошени е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осени (Osseni) живеят 900 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ошени (Ochéni) е посочено като село с 210 домакинства с 540 жители българи и 140 мюсюлмани.[5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ошени има 120 жители българи християни и 550 души българи мохамедани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ошени е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.[7]

В началото на XX век християнските жители на Ошени са под върховенството на Вселенската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 80 българи патриаршисти гъркомани.[8]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като гръцко-турско – с 80 жители гърци и 750 жители турци.[9] Според Георги Константинов Бистрицки Ошени преди Балканската война има 20 български и 80 помашки къщи,[10] а според Георги Христов и 2 куцовлашки.[11]

По време на Балканската война един човек от Ошени се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[12]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ошани е обозначено като българо-турско селище.[13]

Селото праща башибозук, който опожарява и разграбва съседните български села по времето на Илинденското въстание.[14]

В Гърция редактиране

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ошени има 5 къщи славяни християни и 154 къщи славяни мохамедани.[15] През 20-те години мюсюлманското население на Ошени се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци, бежанци от Турция, 572 души[2][16] или според други данни 153 семейства и 565 души.[17] Турското население на селото е заселено в Нигде, Невшехир, Йозгат, Йолова, Бурса, Силиврия и околните села през 1924 годин, съгласно Споразумението за обмен на население между Гърция и Турция.

В 1926 година селото е прекръстено на Инои – гръцката форма на понтийското градче Юне.[18] След 1919 година двама души се изселват в България по официален път.[9]

През Втората световна война в Ошени е създадена въоръжена мухаджирска чета за терор над българското население.[19]

По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва много.[2] Две деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. След войната започва масова емиграция отвъд океана.[9] От жителите с български произход остават 60 – 70 души.[2] Част от понтийските жители на Ошени се заселват в напуснатото българско преспанско село Щърково (Плати).[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Ошени на 5 май 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Посова[20] Πόσαβα Микрокамбос Μικρόκαμπος[21] местност Ю от Ошени[20]
Лесница[20] Λέσνιτσα Лептокарияс Рема Λεπτοκαρυάς Ρέμα[21] река в Дъмбенската планина, С от Ошени[20]
Бей бунар[20] Μπέη Μπονάρ Кефалари Keφαλάρι[21] местност в Дъмбенската планина, С от Ошени, по горното течение на Лесница[20]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 695[2] 824[2] 602[2] 990[2] 1003[2] 823[2] 555[2] 673[2] 621[2] 583 475

Личности редактиране

Родени в Ошени
  •   Герго Димитров, деец на ВМРО[22]
  •   Кириакос Каратаидис (р. 1965), гръцки футболист
  •     Лазар Дамов Ошенски (1897 – 1970), комунистически деец от Гърция и Югославия
  •   Търпе Наумов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[23]
  •   Симеон Христу (Συμεών Χρήστου), гръцки андартски деец[24]
  •   Хасан ага (фамилия Бабче) (1857-1924)

Литература редактиране

  • Πελαγίδης, Στάθης. Η Οινόη της Καστοριάς: ιστορική διαδρομή 1923 – 1995, Κοινότητα Οινόης Καστοριάς, Θεσσαλονίκη, 1996.

Бележки редактиране

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 36. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 110. (на турски)
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 56. (на френски)
  5. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 106 – 107.
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 267.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 100. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
  9. ↑ а б в Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
  10. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
  11. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 198.
  12. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486, 868.
  13. ↑ Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
  14. ↑ Нединъ. Спомени отъ една обиколка прѣзъ 1903 година. Скопие, Хафъзъ паша, 1910. с. 76.
  15. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
  16. ↑ Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Oinoi., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726034513/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/064.htm, посетен на 24 февруари 2008 
  17. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  20. ↑ а б в г д е По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  21. ↑ а б в Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 713. (на гръцки)
  22. ↑ Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 16.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 486.
  24. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ошени&oldid=12188308“.