Павел Плеве
Павел Ада̀мович Плѐве е руски офицер (достига чин генерал-лейтенант), служил и в българското военно министерство малко след Освобождението.[1]
| Павел Плеве | |
| Руски военен и политик | |
 генерал П. Плеве | |
| Роден | Па́вел Пле́ве
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Николаевско кавалерийско училище |
| Работил | военен • политик |
| Военна служба | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
| Години | 1870 – 1878 |
| Служил на | .svg){kind=small} Руска империя България |
| Род войски | пехотни войски |
Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.
Биография редактиране
Образование и младежки години редактиране
Павел Плеве е роден на 30 май 1850 г. в Русия. Има аристократичен произход. Завършва Николаевското кавалерийско училище през 1870 г. Постъпва в Генералщабната академия, но прекъсва за да участва в Руско-турската война. По време на войната служи в щаба на XIII-ти армейски корпус, а след нейния край е в командването на окупационните войски. Той е първият преподавател по тактика във Военното училище в София.[2]
Военна и политическа дейност редактиране
През 1880 г. в продължение на няколко дни е временно управляващ военното министерство на Княжество България, в първото правителство на митрополит Климент от 22 март 1880 до 26 март 1880 г. и в първото правителство на Драган Цанков от 26 март 1880 до 3 април 1880 г.[3][2]
След завръщането си в Русия е на служба в Лебгвардейския кирасирски полк (1881). Заема щабни длъжности в Генералния щаб (1881 – 1883) и е командир на XII-ти мариуполски пехотен полк (1890). Последователно е началник на Николаевското кавалерийско училище (1893 – 1899) и командир на XII-та кавалерийска дивизия. През 1893 г. е повишен във военно звание генерал-майор и става командир на Николаевското кавалерийско училище (1895 – 1883). Началник-щаб на Донската казашка войска (1901), комендант на Варшавската крепост (1905) и генерал от кавалерията (1907). През 1910 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и става командващ войските на Московския военен окръг.[2]
По време на Първата световна война командва 4-та армия. За провеждането на Галицийската операция е награден с Орден „Свети Георги“ IV степен (1914). Командир на 6-а и 5-а армия, командващ Северния фронт (1915).[3] Последно член на Държавния съвет (1916). Умира на 28 март 1918 г. и е погребан в Московското военно гробище на ветерани от Първата световна война.[4]
Творчество редактиране
- ((ru)) Военно-статистический обзор княжества Болгарского и стратегическое его значение в случае войны России с Турцией и Австрией Санкт-Петербург: тип. Штаба войск гвардии и Петерб. воен. окр., 1881
- ((ru)) Очерки из истории конницы: Курс ст. класса Николаев. кавалер. уч-ща / Сост. Ген. штаба полк. П.А. Плеве Санкт-Петербург: типо-лит. И.А. Литвинова, 1889
- ((ru)) Замечания по стратегическим темам дополнительного курса Николаевской академии Генерального штаба в 1889 году Санкт-Петербург: тип. Штаба войск гвардии и Петерб. воен. округа, 1909
Литература редактиране
- Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
- ((ru)) Военно-стратегический обзор Болгарии (1891)
- ((ru)) Залесский К.А. Кто был кто в первой мировой войне. Биографический энциклопедический словарь. М., 2003
- Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
- Олейников А.В. Генерал Павел Адамович Плеве - выдающийся русский полководец Великой войны. Ч. 1. Довоенная служба, 1870-1914 годы // Битва Гвардий - https://btgv.ru/history/faces-of-war/general-pavel-adamovich-plehve-an-outstanding-russian-commander-of-the-great-war-part-1-service-before-the-war-1870-1914/
Бележки редактиране
- ↑ ((ru)) Статья „Ударные батальоны в Русской армии“ на сайте „Стягъ.ру“
- ↑ а б в Цураков 2008, с. 14 – 15.
- ↑ а б Ташев 1999, с. 368.
- ↑ сост. И. М. Алабин, А. С. Дибров, В. Д. Судравский. Московское городское Братское кладбище. Опыт библиографического словаря. М., Государственная публичная историческая библиотека, 1992. ISBN 5-7196-1034-0. с. 54, 84.