Уикипедия

Палюрци

Палюрци или Пальорци или Палеорци (на македонска литературна норма: Паљурци) е бивше село в Северна Македония.

Палюрци
Паљурци
— село —
Евхаристинско училище в Палюрци
Евхаристинско училище в Палюрци
41.2031° с. ш. 22.6297° и. д.
Палюрци
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаБогданци
Географска областБоймия
Надм. височина139 m
Население0 души (изселено в 1924 г.)
Палюрци в Общомедия

География редактиране

Селото е било разположено в областта Боймия, на територията на община Богданци, на около 8 километра източно от Богданци, под съвременния язовир Палюрци на Стара река, в западното подножие на Дъб.[1]

История редактиране

Има легенда, че името на това село идва от Апостол Павел, който, когато е дошъл да проповядва на солуняните е обикалял, и че там, където е проповядвал, се е казвало, че е Павлово място. Турците са го нарекли Павлерци, оттам и Палюрци.

В началото на XIX век Палюрци е чифлигарско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Палюрци (Paliurtzi) е посочено като село с 30 домакинства и 136 жители българи.[2] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Палюрци има 150 жители българи християни.[3]

През 1889 година в Солун е основана монашеската общност на сестрите евхаристинки към църквата на българските униати. Основатели на тази общност са лазаристкият свещеник Йосиф Алоати и сестра му Еврозия, като отец Алоати със свои средства изкупува цялото чифлишко село.[4] През 1892 г. евхаристинките пренасят центъра на дейността си в Палюрци. Първоначално те създават в селото женски манастир и към него организират едно мъжко и едно женско сиропиталище, а след това откриват и земеделско училище.[5][6] Манастирът става база на четите на ВМОРО.[7][8]

В началото на XX век всички жители на селото са българи униати – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Палеорци (Paleortzi) има 104 българи униати и в селото работи българско униатско училище с 1 учител и 8 ученици.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Палюрци се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] Селото е осовободено от части на българската армия.

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е нападнато от гръцки части и част от българите са прогонени, а други отведени на заточение.[11] Селото е разрушено през Първата световна война, понеже там минава Македоския фронт. След войната селото попада в Сърбия и част жителите му се изселват в България. След 1924 година населението на селото окончателно се изселва в Богданско, Дойранско и Струмишко.[12]

Личности редактиране

Родени в Палюрци
  •   Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина[13]
  •   Андон Христов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 15 щипска дружина[13]
  •   Димитър Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина[14]
  •   Дино Гонов (1877/1878 – 1913), македоно-одрински опълченец, Гевгелийска чета, четата на Ичко Димитров, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година[15]
  •   Митко Христов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 13 кукушка дружина, убит на 9 юли 1913 година[14][16]
  •   Мито Палюрски (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, четата на Коста Христов Попето[17]
  •   Тодор Ангов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, четата на Ичко Димитров[18]
  •   Христо Пальорски, български революционер, деец на ВМОРО[19]

Бележки редактиране

  1. ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 -169.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  4. ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 322. Посетен на 30 септември 2015.
  5. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 49.
  6. ↑ Елдъров, Светлозар. Католиците в България (1878–1989). Историческо изследване. София, Международен център по проблемите на малцинствата и културните взаимодействия, 2002. с. 98.
  7. ↑ Стамовъ, о. д-ръ М. Йеронимъ. „Зейтинликътъ при Солунъ“ в: Сборникъ Солунъ. София, Печатница „Художникъ“, 1934. с. 323. Посетен на 1 октомври 2015.
  8. ↑ Стойчева, Станислава. Българите католици в Македония (1879 - 1912): опит за статистически и демографски обзор, във: Ватиканът - Полша - България. 150 години от началото на мисията на възкресенците в България. с. 75. Посетен на 24 октомври 2015.[неработеща препратка]
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 869.
  11. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
  12. ↑ А1, Паљурци - Некогаш село, денес пусти ридови, 20.09.2009
  13. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 320.
  14. ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 766.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 231.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 773.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 530.
  18. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  19. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Палюрци&oldid=12209512“.