Панайот Гиновски
Панайот (Пане) Кръстев Гиновски е български зограф, представител на Дебърската художествена школа, фолклорист.
| Панайот Гиновски | |
| български зограф и фолклорист | |
 | |
| Роден |
1842 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Научна дейност | |
| Област | Етнография |
Биография редактиране
Панайот Гиновски е роден в дебърската паланка Галичник, Западна Македония. Син е на Кръсте Петров Гиновски и брат на Васил, Теофил и Алексо Гиновски. Учи при баща си Кръсте, а на 14 години започва да учи зографство при прочутия Гюрчин Фръчковски. Заминава за България. В Карлово си навехва глезена и се връща в Галичник, където остава още 17 години, прикован на легло. Занимава се с преписване на книги, записване на народни умотворения, съставяне на речник.[1]
В 1876 година Васил, Теофил, Алексо[2] и Панайот Гиновски[3] правят иконостаса на църквата „Свети Никола“ в Нови пазар (1871). Колективното авторство е потвърдено от надпис на иконата на Иисус Христос на владишкия трон, който казва, че в 1876 година при Мелетий архиепископ Печки и митрополит Рашко-Призренски и Скендерийски е изписан иконостасът и архиерейският престол от „Браћа Кр. Даскаловићи Ђиноски од с. Галичника Нахје Дибарске“. Братя Гиновски изрисуват обширна програма от икони. Иконостасът е замислен като висока триредова олтарна преграда с монументални размери. Това е и най-обемното и най-комплексно художествено дело на Братя Гиновски и е една от най-сложните олтарни предгради в сръбските църкви от XIX век.[2] Състои се от 107 икони с неравностойно качество, като най-успешните произведения са тронните икони и няколко старозаветни сцени върху парапетни плочи.[4]
В 1881 година семейството му се преселва във Враня, Сърбия.[1] Там работи заедно с по-малкия си брат Васил.[5] Записаните от Панайот материали са предадени от брат му Алексо на руския консул в Черна гора Павел Ровински, който ги издава в петербургското списание „Жива старина“ (Х-ХІV, 1899 – 1905).[1]
Родословие редактиране
| Гино | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Петър Гинов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Петров | Михаил Петров | Нестор Петров | Кръсте Петров (? — 1886) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Тръпко Иванов (1849 — ?) | Караджа Иванов | Иван Иванов | Алексо Кръстев (1851 — 1894) | Васил Кръстев (? — 1924) | Теофил Кръстев (? — 1894) | Панайот Кръстев (1842 — 1886) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Иван Тръпков (1878 — 1908) | Велимир Караджов (1912 — ?) | Тома Иванов | Коста Иванов | Миливой Василев | Велимир Панайотов | Любомир Панайотов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Владимир Костов (1927 — 2014) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Литература редактиране
Бележки редактиране
- ↑ а б в Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 359. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 20. (на сръбски)
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 23. (на сръбски)
- ↑ Црква Св. Николе // Информациони систем непокретних културних добара. Посетен на 14 ноември 2021 г. (на сръбски)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 232.