Уикипедия

Панайот Черна

Панайот Станчов известен с псевдонима Панайот Черна (на румънски: Panait Cerna, Панаит Черна) по името на родното си село – Черна недалеч от гр. Мачин, е севернодобруджански българин, виден румънски поет, философ, литературен критик и преводач.

Панайот Черна
румънски поет
Роден
Починал
26 март 1913 г. (31 г.)
ПогребанБукурещ, Румъния
Учил вБукурещки университет
Хумболтов университет на Берлин
Лайпцигски университет
Литература
ПсевдонимPanait Cerna
Панайот Черна в Общомедия

Биография редактиране

Ранни години редактиране

Роден е на 26 август или 25 септември 1881 г.[1] в село Черна, окръг Тулча. Бащата на Панайот Черна – Панайот Станчов[2] (Panait Stanciov) е българин, учител и четник на поп Харитон. Заселва се в село Черна и се жени за Мария Ташку – дъщеря на местен селянин,[2] която е с арумънски[3] или български произход.[4] Бащата изоставя семейството си малко преди раждането на Панайот Черна[2] и двамата не се срещат никога.[2][3] Бъдещият поет е отгледа от втория си баща Наум Костов от Охрид.[5] За Панайот българският е майчин език и е кръстен в Българската гръко-католическа църква.[2] Според румънския литературен критик Джордже Кълинеску Черна винаги е имал известни трудности при воденето на разговор на румънски език, но пишел на румънски с лекота.[6]

След като завършва начално училище в родното си село, той учи в гимназията в дунавското пристанище Браила, а по-късно и философския факултет на Букурещкия университет.[2][3] Посещава и лекции във физико-химическия факултет.[3]

Черна дебютира като поет през 1897 г., на 16-годишна възраст, когато произведението му Trecutul („Миналото“), адаптация на творбата на Николаус Ленау, е публикувано в списанието на Джордже Кошбук Foaia Interesantă.[3][7] Първата му авторска поема, Orientale („Ориенталско“), е публикувана две години по-късно в списание Carmen.[3]

Творческо развитие редактиране

Скоро след като пристига в столицата, той взима активно участие в политическите дебати и навлиза в литературните среди. Тези ранни негови дейности са отразени през 1904 г. в серия от статии в студентския вестник Tipuri ŞI Ticuri, където П. Станчов (Р. Stanciov) е обект на сатира.[2] По това време той е привлечен от Junimea (културно и литературно движение, както и културна асоциация, основана в Яш през 1863 г.), започва сътрудничеството си с Convorbiri Literare (Литературни разговори) – списание, издавано от Симион Мехединци.[8] След 1903 г. Черна пише за Sămănătorul,[3][9] – седмично литературно списание, издавано в Букурещ от 2 декември 1901 г. до 27 юни 1910 г., а поемите му са спорадично публикувани и в други литературни издания (включително Floare Albastră и Revista Modernă).[3]

Заради известни финансови затруднения,[3] Черна завършва университета едва през 1906 г.[2][3][7] Разболява се сериозно от туберкулоза и затова трябва да смени климата.[10] Черна пътува из цяла Румъния и често посещава Южните Карпати.

Селският живот му харесва, с него се случва това, което Кълинеску нарича „социално преориентиране“, и го прави яростен критик на начина, по който властите се справят с румънската селска революция от 1907 година.[10]

Черна посещава Университета в Хайделберг, но следвайки съветите на покровителя си Титу Майореску решава да избере Берлинския Хумболтов университет, където следва философия, английска литература и немскоезична литература (1908 – 1910).[2] През 1909 г. е първият му контакт с Йон Лука Караджале.[2] Караджале описва Черна като „отличен учен и голям любител на музиката“.[2] Двамата писатели се срещат за втори път в Лайпциг през 1910 г., когато самият Черна заявява, че е пленен от Караджале и го описва като „един от най-богатите интелектуално умове, родени от нашия народ.“[2] Две години по-късно Черна с ентусиазъм приветства литературния дебют на сина на Караджале – Матю Караджале.[11]

Следване в чужбина и смърт редактиране

От 1910 до началото на 1912 г. Черна учи в университета в Лайпциг, където негови преподаватели са известни философи и психолози като Вилхелм Вунд, Едуард Шпрангер и Ханс Фолкелт.[6]

Панайот Черна умира в Лайпциг, скоро след като получава дипломата си.[3][10] Поетът първо е погребан в германския град, но по-късно е препогребан в Букурещ, в гробището Белу.[3]

Окръжният център за народно творчество в гр. Тулча организира през 2001 г. XXVI издание на Национален конкурс за поезия и есета „Panait Cerna“, във връзка с навършването на 120 години от рождението на поета.

Бележки редактиране

  1. ↑ Călinescu, p.651. Втората дата е посочена като упоменавана от самия Черна
  2. ↑ а б в г д е ж з и к л м Călinescu, p.651
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м (на румънски) Mirela Stîngă, „Panait Cerna, poetul meleagurilor dobrogene“, в-к „Зиуа де Констанца“, 8 април, 2008
  4. ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 449-450.
  5. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 144 - 145.
  6. ↑ а б Călinescu, p.651, 652
  7. ↑ а б ((it)) „Панайот Черна“, биографически бележки в Cronologia della letteratura rumena moderna (1780-1914) database, на Университета във Флоренция, Департамент новолатински езици и литература, посетен на 18 април 2008 г.
  8. ↑ Орня (Ornea), стр.78; Виану (Vianu), Vol. II, стр.11
  9. ↑ Lovinescu, p.10
  10. ↑ а б в Călinescu, p.652
  11. ↑ Călinescu, p.898

Външни препратки редактиране

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панайот_Черна&oldid=11793967“.