Панде Петровски
Панде Петровски (на македонска литературна норма: Панде Петровски) е офицер, генерал от Република Македония.[1]
| Панде Петровски Панде Петровски | |
| военен от Република Македония | |
| Роден |
26 декември 1943 г.
|
|---|---|
| Починал | 31 декември 2006 г.
|
Биография редактиране
Роден е на 26 декември 1943 година в битолското село Живойно в земеделско семейство. Дядо му Петре взема участие в Илинденско-Преображенското въстание и Първата световна война, а баща му Алексо се включва в комунистическата съпротива във Вардарска Македония и е раняван два пъти.[2].
Завършва основно образование в родното си село, а индустриална гимназия в Битоля през 1961 г. Между 1962 и 1965 година учи във Военната академия на Сухопътните войски на ЮНА в Белград. Впоследствие специализира в Баня Лука и Белград. Служи в ЮНА в градовете Загреб и Баня Лука. През 1990 година е назначен за помощник-командир на трета армейска област в Скопие. Между 1965 и 1969 г. е командир на взвод в Ястребарско. От 1969 до 1970 г. е командир на рота, а от 1970 до 1971 г. е заместник-командир на батальон пак там. За 1 година до 1972 г. е офицер по физическото възпитание на бригада. В периода 1972 – 1976 г. е командир на брониран батальон в Ястребарско. През 1976 г. завършва Команднощабната академия. Между 1977 и 1980 г. е помощник-началник щаб по оперативно-обучителните дейности в Прилеп. В периода 1980 – 1986 г. е едновременно началник-щаб и заместник-командир на бригада във Велес. От 1986 до 1989 г. е командир на бригада в Прищина. В периода 1989 – 1992 г. е началник на секцията за лични дела на 3-а военна област (Скопие)[3]. След разпада на ЮНА участва в създаването и е командир на втори армейски корпус на Армията на Република Македония в Битоля.[2] (1992 – 1996). През 1996 година е назначен за началник по бойната готовност в Скопие, а от 1999 е заместник-началник Генералния щаб на Армията на Република Македония. След това се пенсионира, но след изборите за президент на Република Македония е назначен отново от март 2001 за заместник-началник. В периода 12 май-19 септември 2001 година е назначен за началник на Генералния щаб. През 2002 година се пенсионира и става съветник на министъра на отбраната по въпросите на развитието и използването на армията. Във военната си кариера преждевременно е повишаван в чин капитан първи клас, майор, полковник.[2] От 1993 година е генерал-майор и командва корпус, а от 1997 е генерал-лейтенант и през 2001 става генерал-полковник. По време на Военният конфликт в Република Македония през 2001 година изготвя стратегията за военните действия на македонските военни части.[4][1] В 2006 година издава книгата „Сведоштва – 2001“ (Свидетелства – 2001), посветена на военния конфликт.[1]
Военни звания редактиране
- Подпоручик (1965)
- Поручик (1968)
- Капитан (1971)
- Капитан 1 клас (1973), извънредно
- Майор (1977), извънредно
- Подполковник (1982)
- Полковник (1986), извънредно
- Генерал-майор (1993)
- Генерал-лейтенант (1997)
- Генерал-полковник (2001)
Награди редактиране
- Орден за военни заслуги със сребърни мечове, 1968 година;
- Орден на Народната армия със сребърна звезда, 1974 година;
- Орден на труда със сребърен венец, 1982 година;
- Орден за военни заслуги със златни мечове, 1990 година;
Бележки редактиране
- ↑ а б в г Андоновска, Ленче и др. Значајни личности за Битола. Битола, НУУБ „Св. Климент Охридски“ – Битола, 2007. ISBN 978-9989-2783-0-3. с. 177.
- ↑ а б в Петровски, Панде. Сведоштва – 2001. Битола, Киро Дандаро, 2006. ISBN 9989-785-82-1. с. 215.
- ↑ Стојановски, М. и Стојаноски, Б. Воени генерали во Македонија (1943 – 2017). 2-ро издание. Печатница „ЕВРОПА 92“ – Кочани, 2017, с.268 // Архивиран от оригинала на 2021-08-03. Посетен на 2022-01-29.
- ↑ ПОСЛЕДЕН ЗБОР Панде Петревски // Утрински Весник, четврток, 04 јануари 2007. Архивиран от оригинала на 2012-09-14. Посетен на 21 март 2011. (на македонска литературна норма)
- ↑ Погребан Панде Петровски // Вечер, среда, 03 јануари 2007. Посетен на 21 март 2011. (на македонска литературна норма)[неработеща препратка]
| Йован Андревски | → | началник на Генералния щаб (12 май 2001 – 19 септември 2001) |
→ | Методи Стамболиски |