Уикипедия

Панко Брашнаров

български революционер

Панко Трайков Брашнаров, известен и като Панко Брашнар, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, а след като приема идеите на комунизма става член на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).

Панко Брашнаров
български революционер
Роден
Починал
17 юли 1951 г. (67 г.)
Учил вСкопско българско педагогическо училище
Панко Брашнаров в Общомедия

Биография редактиране

Панко Брашнаров е роден на 27 юли 1883 година във Велес, тогава в Османската империя. Първоначалното си образование получава в родния град, а след това учи в българското педагогическо училище в Скопие, което завършва в 1901 година. Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание. Преподава като екзархийски учител до началото на Балканската война през 1912 година, като междувременно след Младотурската революция членува в Народната федеративна партия (българска секция). След окупацията на Македония от Сърбия, през декември 1912 година, осъществява контакт с Петър Попарсов, Александър Мартулков, Ризо Ризов, Крум Зографов и други македонски дейци във Велес, като същите се организират с цел предявяване на политически претенции за запазване на целостта на Македония. Прогонен е от властите през 1913 г. и се мести в България, като през периода 1914 – 1915 година завършва двугодишен висш педагогически курс в Пловдив. Мобилизиран е в Българската армия по време на Първата световна война и участва в боевете при Дойран.

 
Седнали: Ризо Ризов, Кръстьо Гермов, Александър Мартулков. Прави: Димитър Попевтимов, Анастас Митрев, Панко Брашнаров, Павел Шатев, април 1948 г.
 
Паметник на Панко Брашнаров във Велес, 2004 г. Автор Петър Хаджибошков

След войната Панко Брашнаров остава във Вардарска Македония. Сърбите му предлагат да работи като учител, но той отказва. Работи като мелничар, градинар, бакалин. В крайна сметка, за да оцелее отваря кръчма, която се превръща в център на комунистическото движение в града и в 1919 година става член на Югославската комунистическа партия. Ежегодно участва на националните конференции на КПЮ. През 1925 година във Виена е избран за един от ръководителите на ВМРО (обединена). През лятото на 1926 г. е арестуван от сръбските власти и през април 1927 г. е осъден на 2 години затвор. След излежаване на присъдата си се активира политически. През май 1929 г. е арестуван отново на път за конгреса на ВМОРО (об.) във Виена. Същото лято е осъден на 5 години затвор. Димитър Влахов пише във вестник „Македонско дело“:

„ От един месец насам в затвора в Марибор се намира 50-годишният македонски българин Панко Брашнаров, учител...[1][2] “

След повторното си излизане от затвора през 1934 година остава политически пасивен. През април 1941 г. се включва в основаването на Българските акционни комитети.[3] След установяването на българската администрация в региона започва да работи пак като български учител. От 1943 година подкрепя югославското комунистическо партизанско движение и на 2 август 1944 година в манастира „Прохор Пчински“ участва на учредителното събрание на АСНОМ. Като най-стар делегат председателства заседанието, а впоследствие остава и заместник-председател на АСНОМ. Преизбран е в Президиума на АСНОМ на Втората сесия на АСНОМ през декември 1944 г. и на Третата сесия през април 1945 г.

През 1948 година, напълно разочарован от политиката на новите югославски власти, Панко Брашнаров и Павел Шатев в общо писмо до ЦК на БКП от 1 октомври се обявяват против политиката на Югославия към анексиране на Пиринска и Егейска Македония.[4] Обвиняват ЮКП във вмешателство във вътрешната политика на Македония и дейността на АСНОМ, и проява на краен сръбски национализъм. Алармират, че азбуката на македонската литературна норма нарочно се сродява с караджицата и насилствено се сърбизира. Че македонската комунистическа партия действа изцяло в интерес на ЮКП и са забранени всички книги и вестници, с изключение на сръбските, а българските особено са забранявани. Забранявани са също и песните.

Пишат още, че:

„ ...да се ругае всичко българско, макар и да е исторически факт, че илинденците са се чувствали и са действали всякога и навсякъде като хора с българско съзнание.[5] “

В резултат на това Панко Брашнаров е арестуван през 1950 година. Затворен е в концентрационния лагер Голи Оток, където умира на 13 юли 1951 година.[6][7] Погребан е в загребските гробища Мирогой.

Бележки редактиране

  1. ↑ „Македонско дело", бр. 93 – 94, 25 юни 1929 г.
  2. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 390.
  3. ↑ Минчев, Димитър. Българските акционни комитети в Македония – 1941, София 1995, с. 28, 96 – 97
  4. ↑ Катарџиев, Иван. Васил Ивановски – живот и дело, предговор към: Ивановски, Васил. Зошто ние Македонците сме одделна нација, Избрани дела, Скопје, 1995, стр. 47.
  5. ↑ Панко Брашнаров и Павел Шатев за обстановката във Вардарска Македония през 1944 – 1948 г. – изложение до ВКП (б)
  6. ↑ Или на 17 юли; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 61.
  7. ↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 270.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Panko Brashnarov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Панко_Брашнаров&oldid=12175561“.