Панцерегер I
Панцерегер I (на немски: Panzerjäger I, в превод: ловец на танкове) е първото самоходно противотанково оръдие на Нацистка Германия, използвано през Втората световна война.
| Панцерегер I | |
 | |
| Тактико-технически данни | |
|---|---|
| Националност |  Нацистка Германия |
| Тип | самоходно противотанково оръдие |
| История на производство и служба | |
| Производител | Алкет |
| Брой произведени | 132[1] (Алкет) |
| На въоръжение при | Вермахт |
| Конфликти | Втора световна война |
| Габаритни характеристики | |
| Тегло | 6 t |
| Дължина | 4,14 m |
| Ширина | 2,013 m |
| Височина | 2,1 m |
| Броня и въоръжение | |
| Броня (челна) | 13 mm |
| Броня (странична) | 13 mm |
| Броня (задна) | 13 mm |
| Основно въоръжение | 4,7 cm Pak 36(t) L/43.4 74[1] снаряда |
| Технически данни | |
| Силова установка | Майбах NL38TR, 6 цилиндров 74,6 kW 100 к.с. |
| Окачване | спирална и листова пружина |
| Макс. скорост | 40 km/h (по шосе) |
| Запас от ход | 140 km (по шосе) |
| Ширина на ров | 1,4 m |
| Вертикално препятствие | 0,37 m |
| Екипаж | 3 |
| Панцерегер I в Общомедия | |
Базирано е на шасито на Панцер I модел В и е въоръжен с 47 mm противотанковото оръдие PaK L/43 на Шкода. Доказва се като евтино и сравнително ефективно решение, срещу френските танкове, и служи за удължаване на срока на използваемост на остарелите Панцер I танкове.
Разработка редактиране
С началото на производството на Панцер I през 1934 г. не е предвиждано използването му в бойни действия, а само като тренировъчни машини. Въпреки това е използван в първите години на войната поради недостатъчния брой нови танкове. В края на 1940 г. Панцер I е изваден от въоръжение и германската армия използва останалите машини за изграждането на първите немски самоходни оръдия.[1]
Първото решение представлява монтирано 37 mm противотанково оръдие PaK 35/36 върху шасито на Панцер I. В средата на 1940 г. е взето решение, че това оръдие е недостатъчно за борбата с бъдещите противникови танкове. По тази причина е използвано чехословашкото 47 mm противотанково оръдие, което осигурява добра огнева мощ на машината в ранните етапи на войната. Този вариант е приет на въоръжение под означение Panzerjäger I für 4,7 cm PaK(t).[1]
Фирмата Алкет преоборудва 132 машини. За целта е премахнат купола и е изградена работна платформа в задната част, над отделението на двигателя. Оръдието е защитено от малък щит, отворен отгоре и отзад. Екипажът на машината включва механик водач, разположен както при Панцер I и двама мъже обслужващи оръдието. Стандартно машината носи 74 снаряда, но при нужда могат да бъдат добавени още. Използваните шасита са основно на Панцер I модел В.[1]
Използване редактиране
Панцерягер I служи в Северна Африка и по време на началните етапи на настъплението в Съветския съюз. Оръдието се оказва ефективно срещу противниковата бронетехника, но липсата на цялостна защита на машината прави екипажа уязвима цел. С появата на нови решения Панцерягер I е изтеглен от фронта и е използван за охранителни задачи. Използван е на Балканите по време на операции срещу партизани. След края на 1942 г. на част от машините използвани на Източния фронт е премахнато оръдието и са използвани за пренос на муниции, а няколко броя са превъоръжени с 47 mm френски оръдия. Няколко Панцерягер I остават на въоръжение до след средата на 1944 г.[1]
Източници редактиране
Използвана литература редактиране
- Bishop, Chris. The Encyclopedia of Weapons of World War II. Barnes & Noble, 1998. ISBN 0760710228. с. 544.
