Паола Гонзага (1463 – 1497)
Паола Гонзага (на италиански: Paola Gonzaga; * вер. 23 септември 1464, Мантуа; † 1497, Гориция) е принцеса от рода Гонзага от Маркграфство Мантуа и чрез женитба графиня на Гориция (1478 – 1497) в Каринтия.
| Паола Гонзага Paola Gonzaga | |
| Графиня на Гориция | |
 Портрет от Андреа Мантеня | |
| Родена |
23 септември 1464 г.
|
|---|---|
| Починала | 1497 г.
|
| Управление | |
| Период | 1478 – 1497 |
| Други титли | Принцеса от Маркграфство Мантуа |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Лудовико III Гонзага |
| Майка | Барбара фон Бранденбург (1422 – 1481) |
| Братя/сестри | Федерико I Франческо Паола Бианка Джанфранческо Сузана Доротея Чечилия Родолфо Барбара Лудовико |
| Съпруг | Леонард фон Гьорц |
| Деца | няма |
| Паола Гонзага в Общомедия | |
Произход редактиране
Тя е най-малката дъщеря на Лудовико III Гонзага (* 1412, † 1478), маркграф на Мантуа, и на съпругата му Барбара фон Бранденбург (* 1423, † 1481). Нейни дядо и баба по бащина линия са Джанфранческо I Гонзага, маркграф на Мантуа, и съпругата му Паола Малатеста, а по майчина – маркграф Йохан „Алхимиста“ от Бранденбург-Кулмбах и принцеса Барбара фон Саксония-Витенберг. Има петима братя и пет сестри:
- Федерико I (* 1441, † 1484), 3-ти маркграф на Мантуа от 1478 г., съпруг на за Маргарете Баварска
- Франческо (* 1444, † 1483), кардинал от 1464 г.
- Паола Бианка (* 1445, † 1447)
- Джанфранческо (* 1446, † 1496), граф на Сабионета, съпруг на Антония дел Балцо
- Сузана (* 1447, † 1481), монахиня кларисинка в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
- Доротея († 1468), херцогиня на Милано като съпруга на Галеацо Мария Сфорца
- Чечилия (* 1451, † 1474), монахиня в манастира „Санта Киара“ в Мантуа
- Родолфо († 1495), господар на Кастильоне и на Солферино, съпруг на Антония Малатеста и на Катерина Пико дела Мирандола, прадядо на св. Алоизий Гонзага.[1]
- Барбара (* 1455, † 1503), херцогиня на Вюртемберг като съпруга на Еберхард I
- Лудовико (* 1460, † 1511), епископ на Мантуа (1483)
Живот редактиране
Паола е последното от единадесетте законни деца на маркграф Лудовико III Гонзага. Тя е болнава, с тегло под нормата и има вродена деформация на едното си рамо, така че се лекува на няколко пъти като дете в северно-италиански термални центрове с пиене на вода и с кал.[2]
Чрез посредничеството на своята зълва Маргарета Баварска и с одобрението на майка си Барбара, която произлиза от рода Бранденбург-Хоенцолерн, се предпочитат трансалпийските бракове с княжески фамилии на империята. През 1476 г., когато е на 12 г., е подписан брачният договор на Паола с Леонард фон Гьорц от рода Майнхардини. През 1478 г., малко след смъртта и болестта на баща си, тя става втората му съпруга в Болцано.[3] Нейната зестра се съхранява в булчински сандъци, голяма част от които оцелява и днес и може да бъде открита в Клагенфурт, Милщат и Грац.[4] Споменава се и по-малката ѝ красота в сравнение с тази на сестра ѝ Барбара, наречена Барбарина.[5] Паоло Сантонино отбелязва, че графинята е била обичана и уважавана заради отличното си образование.[3] Бракът ѝ остава бездетен, така че семейство Майнхардини измира след смъртта на нейния съпруг Леонард фон Гьорц през 1500 г. и територията им попада в ръцете на Хабсбургите чрез споразумение за наследство с император Максимилиан I.
Паола умира през 1497 г. на 37-годишна възраст.
Литература редактиране
- Isabella Lazzarini, GONZAGA, Paola, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 57, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2001
- Paola Gonzaga, на enciclopediadelledonne.it, Enciclopedia delle donne
- Christina Antenhofer: Briefe zwischen Süd und Nord. Die Hochzeit und Ehe von Paula de Gonzaga und Leonhard von Görz im Spiegel der fürstlichen Kommunikation (1473-1500) [Schlern-Schriften 336]. Innsbruck: Wagner 2007. ISBN 978-3-7030-0433-9.
- Christina Antenhofer: From Local Signori to European High Nobility. The Gonzaga Family Networks in the 15th Century. В: Christopher H. Johnson, David Warren Sabean, Simon Teuscher, and Francesca Trivellato (Hrsg.): Trans-regional and Transnational Families in Europe and Beyond: Experiences Since the Middle Ages. New York – Oxford: Berghahn Books 2011. с. 55 – 74
- Christina Antenhofer: Letters across the borders. Strategies of Communication in an Italian-German Renaissance Correspondence. In: Jane Couchman /Ann Crabb (Hrsg.): Women’s Letters Across Europe 1400 – 1700. Form and Persuasion. [Women and Gender in the Early Modern World]. Aldershot: Ashgate 2005. с. 103 – 122
- Christina Antenhofer: Das Brautschatzinventar der Paula Gonzaga, verh. Gräfin von Görz. Edition und Kommentar. В: Tiroler Heimat 83 (2019). с. 11 – 57
- Andrea Mantegna und die Brauttruhen der Paola Gonzaga
- GenMa Архив на оригинала от 2009-04-30 в Wayback Machine.
Бележки редактиране
- ↑ Genealogische Seite zur Familie
- ↑ Claudia Sporer-Heis: Paola Gonzaga (1463-1495/1496) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ а б Claudia Sporer-Heis: Paola Gonzaga (1463-1495/1496) Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- ↑ Andrea Mantegna und die Brauttruhen der Paola Gonzaga
- ↑ Peter Rückert: Von Mantua nach Württemberg: Barbara Gonzaga und ihr Hof; Begleitbuch und Katalog zur Ausstellung des Landesarchivs Baden-Württemberg, Hauptstaatsarchiv Stuttgart, 2012; Seiten: 15, 40, 41; ISBN 978-3-17-022390-5
Външни препратки редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Paola Gonzaga в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |