Партений Бигорски
Партений Бигорски е български църковен деец, йеромонах, игумен на Бигорския манастир „Свети Йоан Предтеча“.[1][2]
| Партений Бигорски | |
.png) | |
| Роден |
1889 г.
|
|---|---|
| Починал | 1918 г.
|
| Учил в | Цариградска българска духовна семинария |
Биография редактиране
Партений, чието светско име е Петър Гаврилов, е роден в Манастирско Доленци, село в областа Долна Копачка, тогава в Османската империя. Според биографична статия посветена на него, публикувана във вестника „Илинден“ през 1926 година, той е роден през 1889 година. Основното си образование до III отделение завършва в родното си село. Има силно влечение към науката, но остава без майка, а баща му не може да го издържа. За това разбира митрополита Козма Дебърски, който го призовава да завърши IV отделение в град Дебър. Там завършва III клас и в 1904 година по желание на митрополита е ръкоположен за йеродякон. В 1905 година заминава за Цариград, където завършва III клас на българската духовна семинария. Тъй като в Дебърско има нужда от млади духовни сили, които да заменят остарелите монаси, особено Бигорският манастир се нуждае от интелигентен и енергичен духовен водач, той прекъсва образованието си в Цариград и се завръща в родния си край. В 1909 година е произведен в йеромонах и митрополита Козма го изпровожда да управлява манастира с игуменски права.[2][1]
По време на Балканската война на втория ден от Коледа 1912 година сръбските власти принуждават Партений да предаде инвентара на манастира на сръбския околийски началник в Дебър, който идва нарочно за тази цел в манастира.[2] Митрополита Козма в писмо от 1 март 1913 година пише: „На 30. ΧΙ. 1912 г. сръбски офицери заедно с един полицейски служител изгониха игумена на манастира „Св. Йоан Бигорски“, Н. В. Преподобие йеромонах Партений, защото не позволявал в манастирската църква да се споменава името на епископ Варнава“.[3] Партений е интерниран от сръбските власти в Скопие. Останал без пари и без подкрепа, след дълги унижения, той е принуден да моли сръбските власти да го изпратят в сръбската духовна семинария в Призрен. Но, като не може да се успокои като сръбски ученик, в учебната 1913 – 1914 година се дегизира в цивилен и намира подслон в австрийското консулство в Призрен. Към края на 1914 година успява да избяга с автомобил в Солун и оттам през Дедеагач пристига в София. В българската столица намира митрополита Козма, който е изгонен от сръбските власти. В 1915 година, по време на Първата световна война, когато българските войски навлизат в Македония, Партений се завръща в Бигорския манастир.[2]
През есента на 1918 година, когато българските войски отстъпват, Партений също решава да напусне манастира, но среща галичани, които силно настояват да остане и той ги послушва. Когато сръбските власти се завръщат, Партений отказва да даде декларация, че манастирът е сръбски.[4][5][1] След кратко време, докато е на обиколка за привеждане в извесност на манастирските имоти, трима сръбски жандарми го хващат и го закарват от реканското село Требище към манастира. По пътя, под претекст, че се опитва да избяга, жандармите го налагат с ножове. Те копаят дупка при реката Радика и погребват Партений с главата надолу, оставяйки краката му да стои отвън.[2] Според друга версия по нареждане на сръбските власти разбойници го пресрещват на един мост на Радика, нарязват го на парчета и го хвърлят в реката.[3]
Бележки редактиране
- ↑ а б в Бигорските стари игумени // Бигорски манастир. Посетен на 13 ноември 2017.
- ↑ а б в г д Иеромонахъ Партений (Петъръ Гавриловъ) // Илиндень. VI (23). 18 юни 1926 год. с. 1.
- ↑ а б Карамихалева, Александра. Той е един от хилядите // „Православна младеж“. Посетен на 12 януари 2018.
- ↑ Куманов, Милен. Македония. Кратък исторически справочник, София, 1993, стр. 197.
- ↑ Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 419.
| Никодим | → | бигорски игумен (1912 – 1913) |
→ | - |
| - | → | бигорски игумен (1916 – 1918) |
→ | Спиридон |