Пасив
В счетоводната теория и практика и общата рамка на МСФО, НСФОМСП се дава следното определение за пасив: „Съществуващо задължение на предприятието, което произтича от минали събития и чието уреждане се очаква да доведе до изтичане на ресурси, които са носители на икономическа изгода“.[1]
За нуждите на предприятията пасивите се делят на дългосрочни (нетекущи) — със срок на погасяване над 1 година, и краткосрочни (текущи) – със срок на погасяване до 1 година. Когато се говори за срок на погасяване, се има предвид една година от датата, към която е съставен баланс. Например, при изготвянето на годишни финансови отчети (към 31 декември) за текущи (със срок на погасяване) се считат онези пасиви, които ще бъдат погасени до следващия 31 декември.
Класификация на пасивите редактиране
| Текущи (краткосрочни) пасиви | Нетекущи (дългосрочни) пасиви |
|---|---|
| Задължения към персонала (за работни заплати), задължения за осигуровки и данъци, задължения към доставчици, краткосрочни заеми; краткосрочната част на лизинговите договори. | Дългосрочни заеми (със срок на погасяване над 1 година), задължения по лизингови договори. |
Признаване и оценяване на пасивите редактиране
Признаването е процесът на включването им в предмета на счетоводството и създаване на счетоводна информация за тях. На практика това се изразява чрез включването и показването им в счетоводния баланс. Пасивите се признават, ако са изпълнени следните условия:
- съществува вероятност, че ще възникне изходящ поток от ресурси, съдържащи икономически изгоди, с цел уреждане на съществуващо задължение и
- стойността, по която ще се погаси задължението, може да бъде оценена надеждно.[2]
