Пастор Малдонадо е пилот от Формула 1. Роден е на 9 март 1985 г. в Маракай (Венецуела). Шампион е в ГП2 за 2010 година, както и бивш шампион в италианската Формула Рено. От 2011 е пилот на британския отбор Уилямс и с това започва неговата кариера във Формула 1.

Пастор Малдонадо
Роден
9 март 1985 г. (39 г.)
Националност Венецуела
Кариера
Текущ отборУилямс
Състезания58
Шампион-
Победи1
Подиуми1
Точки47
Първи позиции1
НБО-
Първи старт2011 Австралия
Първа победа2012 Испания
Последна победа2012 Испания
Място за сезон 2014 – (0 т.)
Пастор Малдонадо в Общомедия

Формула Серии редактиране

Кариерата на венецуелеца започва през 2003 година. Тогава той прави един цял сезон в италианската Формула Рено с тима на Крам Къмпетишън и завършва седми в крайното класиране сред пилотите.

През 2004 година печели Титлата на Италия с осем победи и шест потегляния от първа позиция от общо 17 старта. В Европейския шампионат завършва осми.

През 2005 година продължава с четири старта в италианската F3000 и седем в Световните серии на Рено. Пастор бива наказан за четири състезания, заради опасно пилотиране. След инцидент в Монако, той не спазва жълтите флагове и вследствие на това сериозно контузва един от маршалите на трасето.

Във Формула Рено 3.5 Малдонадо прекарва 2006 година, а през 2007 преминава в ГП2 с екипа на Тридент Рейсинг.

Там той печели първата си победа в едва четвъртото си състезание. Четири кръга преди края на шампионата обаче Пастор чупи рамото си и това го извежда от шампионата. Така той остава и извън топ 10 в крайното класиране.

Следващия сезон младият пилот започва с екипа на Пикет Спортс. През 2009 подписва с ART Гран при. Негов съотборник там е Нико Хюлкенберг, който става и шампион през същата година. Нико преминава във Формула 1 с екипа на Уилямс през 2010 година, а Малдонадо остава в ГП2.

Той печели шампионата и след края на сезон 2010 във Ф1 от Уилямс взимат венецуелеца именно на мястото на бившия му съотборник Хюлкенберг.

2011 редактиране

 
Пастор Малдонадо по време на предсезонните подготовки за сезон 2011 Барселона

Пастор подписва договор с доста силен финансов гръб в лицето на Венецуелската петролна компания-PDVSA с легендарния британски отбор Уилямс и от 2011 година той започва своята кариера в най-атрактивната надпревара, съотборник му е опитният пилот Рубенс Барикело. В предсезонните подготовки Уилямс дава сериозна заявка за сезон 2011 с доста добри времена. Но сезонът може да се определи като доста лош за Малдонадо, защото в състезанията за голямата награда на Австралия, Малайзия, Канада, Корея, Индия и Бразилия той отпада и трябва да изчака чак до 12-ия кръг (гран при на Белгия), за да отбележи първата си и единствена точка в актива си до самия край на сезона. Критикуван е множество пъти от медиите затова, че предизвиква инциденти най-вече с Люис Хамилтън и затова, че е „платен пилот“. Сезон 2011 Малдонадо приключва на 19-а позиция.

2012 редактиране

През сезон 2012 Уилямс не подновяват договор на опитния бразилски пилот Рубенс Барикело и на негово място идва племенникът на легендарния трикратен световен шампион от Бразилия Айртон СенаБруно Сена. Така в Уилямс се оформя латиноамериканско дуо. Сезон 2012 не започва по най-добрия начин за Пастор, защото през първите две състезания той не отбелязва нито една точка и първите му точки в актива идват едва при третото състезание (гран при на Китай). В четвъртото състезание той също не отбелязва нито една точка. Подобрената форма на Уилямс за гран при на Испания дава шанса на Пастор да се представи на топ ниво и той го прави. С първи пол позишън за Уилямс от гран при на Бразилия 2010 Пастор печели състезанието и издига Уилямс на върха на почетната стълбичка за първи път от гран при на Бразилия 2004, когато това го прави Хуан Пабло Монтоя. Така той печели първата победа в кариерата си и става първия венецуелски пилот, печелил някога състезание от Формула 1. След това състезание се наблюдава рязък спад в представянето му, като в следващите девет състезания не влиза нито веднъж в зоната на точките и често бива наказван поради сблъсъци с различни пилоти от падока като Педро де ла Роса – в Монако, Люис Хамилтън – във Валенсия, Серхио Перес – на Силвърстоун и Пол ди Реста – в Унгария. В квалификацията на ГП на Белгия завършва 3-ти, но е наказан с 3 места назад, защото задържа Хюлкенберг по време на първата част. Още в началните обиколки на състезанието отпада, след като става част от голямата катастрофа на старта, а след това се сблъсква и с Тимо Глок при опит за изпреварване, което му коства 10 места към стартовата му позиция в Монца.

Източници редактиране